Китай отчете най-бавния растеж на населението си от 50-те години насам, рязко намалявайки размера на работната сила на фона на застаряването на страната и влошавайки демографския натиск в икономиката, предава Bloomberg.
През миналата година в Китай е имало 1,412 милиарда души, съобщи във вторник базираното в Пекин Националното статистическо бюро в своя доклад за преброяване на населението, което се извършва веднъж на десетилетие. Така броят на населението се оказва малко по-нисък от прогнозата за 1,42 милиарда от 2017 г. Средногодишният ръст от 0,53% през последното десетилетие е най-бавният от 1953 г. насам.
Нарастването на населението на Китай се забавя от десетилетия, тъй като комбинацията от нарастващите доходи и ограничителната политика за едно дете в семейство намали ражданията в най-многолюдната нация в света. Възможността за намаляване на населението през следващите години - за първи път от началото на 60-те години на миналия век - ще бъде ключов етап за страната и ще има широки последици за перспективите за икономическия растеж и държавните финанси.
Делът на населението в трудоспособна възраст - тези между 15 и 59 години - е спаднал до 63,4% през 2020 г., или 894,4 милиона души, от над 70%, или 939,6 милиона, преди десетилетие, показва още преброяването. Жителите на възраст 60 и повече години са представлявали 18,7% от населението през 2020 г. спрямо 13,3% през 2010 г.
Китай добави 230 милиона градски жители през последното десетилетие, като 63,9% от населението са живеели в градовете през миналата година в сравнение с 49,7% през 2010 г. Това поставя страната на път да постигне целта да превърне 65% от населението си в градски жители до 2025.
„Смятаме, че данните от преброяването на населението през 2020 г. предполагат траектория на населението, близка до варианта с ниска плодовитост, прогнозиран от World Population Prospects на ООН (2019)“, казва икономистът на Bloomberg за Китай Ерик Джу.
Според него при този сценарий населението на Китай ще започне да намалява преди 2025 г.
„По-бързото забавяне на населението, особено в трудоспособна възраст, изисква спешност в политическите инициативи, включително насърчаване на ражданията, отлагане на пенсионирането, подобряване на мобилността на работната сила чрез реформи и т.н.“, казва Джу.
Много големи икономики станаха свидетели на спад на ражданията миналата година по време на пандемията, тъй като икономическата и социална дислокация подкопаха желанието на хората да имат деца и дори сравнително бързият успех на Китай в ограничаването на Covid-19 не помогна на страната да ограничи тази тенденция. NBS съобщи, че през 2020 г. има родени 12 милиона бебета в сравнение с 14,65 милиона през 2019 г. Коефициентът на плодовитост от 1,3 от миналата година е по-нисък от по-ранната цел от 1,8.
В последното преброяване, публикувано през 2011 г., Китай обяви победа над бързия растеж на населението, отчасти в резултат на правителствената политика за едно дете в семейство. Пекин отчасти се отказа от тази програма през 2015 г. с надеждата да съживи раждаемостта, но промяната не оказа голямо влияние, като експертите посочиха като основна бариера пред по-големите семейства нарастващите разходи за отглеждане на деца.
На други места в Източна Азия популациите вече започнаха да намаляват. Южна Корея, която има най-ниската раждаемост в света, отчете с 11% по-малко раждания през миналата година и за пръв път населението ѝ намалява. Същото се случи и в Тайван, чието население се сви няколко години по-рано, отколкото бяха предвиждали официалните статистически модели.
Населението на Япония намалява от 2011 г. насам и около 870 000-те деца, родени през миналата година, са най-ниският брой, откакто започва статистиката през 1898 г. Дори САЩ, които имат един от най-бързите темпове на растеж на населението сред развитите страни, са свидетели на най-бавни темпове на ръст на населението от 30-те години на миналия век, тъй като ражданията и имиграцията се забавят.
За да гарантира, че икономическият растеж не се забавя в съответствие със забавянето на населението, Пекин ще трябва да предприеме предизвикателна промяна в своя модел на растеж, като бързо трябва да увеличи разходите за възрастните хора, но същевременно поддържа високо ниво на корпоративни и държавни инвестиции, за да надгради своите обширен индустриален сектор.
Възрастта за пенсиониране в Китай е една от най-ниските в света и настоящият петгодишен план призовава тя да бъде повишена „поетапно“, въпреки че предишните усилия за това бяха отменени поради обществената реакция. Всяко подобно увеличение би било реализирано постепенно в продължение на няколко години, вместо под формата на драстична еднократна промяна, писа правителствен изследовател през март.
10:18 | 14.09.22 г.