Паричната политика на Японската централна банка (ЯЦБ) може да играе по-голяма роля в облекчаването на щетите, вследствие на структурните промени в икономиката, причинени от COVID-19, заяви в четвъртък Сейджи Адачи, член на Управителния съвет на регулатора, цитиран от Ройтерс.
Правителствените мерки и тези на ЯЦБ за облекчение на въздействието на пандемията вероятно са успели да отговорят на непосредствения икономически шок на фона на безработицата в Япония, чието ниво достига 3%, много по-ниско от това при европейските страни и САЩ, изтъква Адачи.
Но загубите на работни места се увеличават по отношение на временно наетите работници в сферата на услугите, като риска от нов ръст на фалитите в бизнеса също расте, тъй като броят на заразените с COVID-19 продължава да се увеличава.
„Не виждаме големи проблеми при корпоративното финансиране, въпреки че перспективите остават силно несигурни“, посочва Адачи.
„Необходимо е да се поддържа адаптивна парична политика в ерата на COVID-19, като същевременно се следи внимателно икономическото развитие“, заяви Адачи по време на видеоконференция с бизнес лидери в Нагано, Източна Япония.
Тъй като битката за ограничаване на пандемията вероятно ще отнеме допълнително време, политиците трябва да обмислят какви стъпки биха могли да предприемат, за да подкрепят общество, което се стреми да „живее с COVID-19“, добавя той.
Прегледът на политиката на Федералния резерв на САЩ, който поставя по-голям акцент върху стимулирането на растежа на работните места, може да бъде пример за това как COVID-19 променя мисленето по отношение на паричната политика, споделя още Адачи.
Структурните реформи и драстичните промени в обществото, необходими за адаптиране към свят с коронавирус, могат да бъдат болезнени, поради което мерките за облекчаване на негативното влияние ще придобият още по-голямо значение, посочва той.
Централната банка облекчи паричната си политика на два пъти през тази година, за да смекчи непосредственото влияние на COVID-19, като се съсредоточи върху инжектирането на пари в компании, изпаднали в тежко финансово положение. Въпреки че напрежението при корпоративното финансиране е намаляло, продължаващата слабост при разходите в сферата на услугите предизвиква загриженост относно жизнеспособността на някои дружества, засегнати най-силно от пандемията.