Япония ще трябва да увеличи с повече от четири пъти темпа, с който извежда от експлоатация своите въглищни електроцентрали и бързо да увеличи капацитета на възобновяемата енергия през следващото десетилетие, за да изпълни новия си ангажимент за климата, предвиждащ зануляване на парниковите емисии до 2050 г., съобщава Bloomberg.
Новият министър-председател на третата по големина икономика в света Йошихиде Суга потвърди в понеделник, че страната, която е и пети по големина замърсител с емисии в света, ще стане поредната държава, която се ангажира с целите на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне.
Решението на Суга е предшествано от обявения от Китай план да се превърне във въглеродно неутрална страна до 2060 г., както и от ангажимента на страните от Европейския съюз (ЕС) да постигнат климатичен неутралитет до средата на века.
Понастоящем шест държави в света са си поставили за цел да се „изчистят“ от емисиите на въглероден диоксид до 2050 г.
Въпреки че всички нови дългосрочни цели определят посоката на движение на инвеститорите и са широко приветствани, в момента липсват подробности относно начина на действие.
Говорител на генералния секретар на Организацията на обединените нации (ООН) Антониу Гутериш заяви, че се очакват с нетърпение „конкретни политически мерки“ от Япония, включително ревизирана цел за климата до 2030 г.
В момента политиката на Япония относно климата до 2030 г., публикувана по-рано тази година, не отговаря на новата цел до 2050 г. Климатичната стратегия на островната страна до 2030 г. не е достатъчно амбициозна, за да се постигне целта с хоризонт до средата на века, като правителството заяви, че ще бъде актуализирана.
Днес въглищата представляват повече от една трета от енергийните нужди на Япония - дял, който се е увеличил след ядрената катастрофа в префектура Фукушима през 2011 г., която накара правителството да изключи ядрените си мощности.
Въпреки обявения по-рано тази година правителствен план за затваряне на 100 неефективни въглищни електроцентрали, Япония все още е насочена към въглищата, за да осигури около една четвърт от нуждите на страната оо електроенергия до 2030 г. според настоящите ѝ планове.
Япония трябва да „започне извеждането от експлоатация на въглищните централи - и като абсолютен минимум, японските компании трябва да спрат да строят и финансират нови въглищни мощности в чужбина“, посочва Ерик Педерсен от Nordea Asset Management.
За да се синхронизира с целите на Парижкото споразумение, Япония ще трябва да ограничи употребата на въглища до едва 4% от енергийния си микс до 2030 г., изтъкват от Международната агенция по енергетика (МАЕ). При този сценарий инсталираният капацитет на въглищата ще спадне от 51 гигавата през 2019 г. до 17 гигавата до 2040 г.
В същия този сценарий за устойчиво развитие, възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) като слънчевата, вятърната и водната енергия ще трябва да увеличат своя общ дял до една трета от енергийния микс до 2030 г. Също така до 2040 г. делът на ВЕИ ще трябва да нарасне до почти половината от цялата енергия, потребявана в страната.
Евтини ВЕИ вече се предлагат на пазара и това, което е необходимо за ускоряване на прехода към по-чиста енергия в Япония, са „адекватни пазарни правила, регулаторни мерки и инфраструктура за разпределение, които дават приоритет на ВЕИ“, изтъква Шин Фуруно, старши мениджър в Asia Investor Group on Climate Change (AIGCC).
Решението на Япония бележи важна промяна за държавата, която в исторически план е забавила напредъка в международните преговори за климата, споделя от своя страна Рейчъл Клийтъс, водещ икономист в Union of Concerned Scientists.