"Великата зелена стена" и пропуските на Пекин в борбата с климатичните промени

Малко екологични кампании в Китай са предизвиквали толкова вълнение и в същото време толкова противоречие, колкото „Великата зелена стена“.

Всяка пролет държавни служители, учители, студенти и корпоративни работници се ангажират със засаждане на дървета. Държавните медии не спират да хвалят въпросните лица. Филмовите звезди приемат ролята на „посланици на залесяването“. Това е кампания, заложена в старите комунистически пропагандни двигатели - работниците, обединяващи се помежду си, за да доминират над природните сили, пише Bloomberg.

Стартирала през 1978 г. като начин за защита на северните, северозападните и североизточните региони, засегнати от пясъчните  бури от пустинята Гоби, програмата има за цел да отгледа 35 милиона хектара (87 милиона акра) нови дървета - гора с големината на Германия – в Северен Китай до 2050 г. През следващите четири десетилетия засаждането на дървета се превръща в едно от предпочитаните решения за изменението на климата както в частния, така и в публичния сектор.

Програмата обаче е съпътствана от проблеми от самото начало поради лошото планиране, нереалистичните изисквания на местните партийни кадри и неправилното разбиране как и къде една гора може успешно да расте. 

Въпреки че мисията е проектирана да бъде осъществена за 72 години, местните власти искат да я завършат по-бързо и поради тази причина по-голямата част от засадените дървета са бързо растящи тополи, които могат да издържат на студените и сухи зими в региона. Но през 90-те години на миналия век огромен брой от тези дървета започват да умират, ставайки жертва на азиатския бръмбар, за който тополите са предпочитана храна.

Длъжностни лица изсичат милиони заразени дървета, някои от които в крайна сметка са превърнати в сандъци за процъфтяващата международна търговия на Китай. (Това позволи на яйцата на бръмбарите да стигнат до Европа и Северна Америка, където правителствата сега харчат цяло състояние, опитвайки се да контролират нашествието на вредителя).

Междувременно залесяването продължава. Понякога се засаждат два пъти повече дървета, отколкото земята може да отгледа, въз основа на разбирането, че 50% от тях могат да умрат.

Площта на горите официално се е увеличила от 1978 г. насам от 12% на почти 22%. Сателитните снимки на НАСА потвърждават, че Китай е световен лидер в залесяването.

„Засаждането на монокултури върху деградирала площ може да е по-добре, отколкото да не се прави нищо, но със сигурност би било много по-добре да се засади смесена гора“, споделя Бернхард Шмид, професор по екологични науки в Университета в Цюрих и Пекинския университет. „Колкото повече видове има, толкова повече се увеличават функциите на екосистемата“, добавя той.

Китай има по-голям успех с плана за добавяне на дървета и зелени площи към бързо растящите си или чисто нови градове. От 2004 г. насам около 170 големи населени места стартират кампании за „горски град“, предназначени да озеленят градските зони и да ограничат замърсяването. Всеки град добавя средно 13 000 хектара паркове или гори годишно.

Дори и тук обаче нещата не винаги вървят по план. В централния град Чунцин бившият ръководител на местната комунистическа партия Бо Силай започва мащабна кампания за засаждане на дървета, която включва залесяване на улици с напълно израснали гинко дървета, любимите му видове. През 2010 г. градът харчи 1,5 млрд. долара за засаждане на дървета, източване на хазната и вземане на заеми от съседни провинции, преди Бо да бъде отстранен по време на политически мотивирана антикорупционна акция през 2012 г.

Последните данни сочат, че Китай си е взел поука от миналите неуспехи. Втората фаза на новия проект за контрол на пясъчните бури Пекин-Тиендзин изисква 85% от наличната земя да бъде предадена на „естествено залесяване“, подход, който огражда деградиралите земи и позволява на растителността да се завърне  по естествен начин. Критиците обаче поставят под въпрос дали такъв подход може да успее в райони, където голяма част от горния слой на почвата вече е заличен или хранителните вещества са оскъдни.

Въпреки всички неуспехи Китай разглежда усилията си за залесяване като успех, едно от „естествените решения“, станали популярни в правителствената реторика. Но дългата и скъпа програма за залесяване в страната показва, че отглеждането на гори е сложна задача.

Междувременно Пекин заяви, че планира да изнася програми за залесяване в други страни по инициативата „Един пояс, един път“, която покрива над 130 държави. Според свързаната с правителството Китайска зелена фондация до 2030 г. ще бъдат създадени три „зелени икономически пояса“, които свързват Китай със страни от Централна и Западна Азия, включително с Иран, Казахстан, Пакистан и Турция. Избраното дърво за програмата ще бъде тополата…