Този път Китай не е склонен да спаси световната икономика

Когато капитализмът изглежда рухваше в западния свят през 2009 г., търсенето от Китай на всичко – от желязна руда до дизайнерски чанти, помогна за възстановяването на световната икономика от най-мрачните дни на финансовата криза.

Стимулирана с пакет от мерки на стойност 586 млрд. долара, китайската икономика нарасна с 9,4% през същата година и премина прага от 10 на сто през 2010 г., спечелвайки си похвали заради лидерството при възстановяването на световната икономика в момент, когато САЩ и Европа изпитваха затруднения. Усилията се състояха основно в банково кредитиране и стимулиране на икономическата дейност, докато китайски компании снабдяваха света със суровини и стоки.

Някои икономисти смятат, че Китай ще задейства програма със стимули, която ще предизвика нова вълна на търсене в страни, опустошени от коронавируса, и ще помогне за спасяването им от глобалната рецесия.

Този път обаче Китайската народна банка възприе по-умерен подход, въпреки че Федералният резерв в САЩ инжектира трилиони долари във финансовата система, а централни банки по света понижават лихвените си проценти. Китайската народна банка понижи леко лихвите по кредитите и тази седмица откри нов кредитен капацитет на стойност 550 млрд. юана (78 млрд. долара) в банките.

„Има голям ентусиазъм относно намесите на Китайската народна банка тук, в Европа, особено предвид факта, че маневреното поле на ЕЦБ е толкова ограничено“, казва Ипек Озкардеская, старши анализатор в Swissquote Bank. Но втората по големина икономика в света е насред най-рязкото си свиване от 70-те години на миналия век. Заводите и търговските центрове бяха празни през февруари, тъй като извънредната здравна ситуация спря движението на стотици милиони хора.

Индустриалното производство се сви с 13,5% през януари и февруари, най-бързия темп в историята, показаха данни на Националната статистическа служба в понеделник. Продажбите на дребно са намалели с 20,5% през първите два месеца на тази година спрямо 2019 г., а безработицата в градовете достигна 6,2% през февруари, най-високото равнище в историята.

Въз основа на изчисления на Capital Economics брутният вътрешен продукт през първите три месеца на тази година ще се свие с около 20% спрямо предходното тримесечие.

Темпът на инвестиране на капитали в страната, което създава глобално търсене за строителни материали и машини, се забавяше още преди кризата с коронавируса, казва Мо Дзи, главен икономист за Китай в компанията за управление на инвестиции AllianceBernstein.

Това означава, че дори силна програма за стимулиране в Китай няма да подкрепи глобалния растеж. „Независимо колко кредити поемат корпорациите, няма пространство за ново разширяване на капиталовите разходи“, отбелязва тя. Нийл Шеъринг, гавен икономист в Capital Economics, очаква Китай да задейства стимули, за да постигне възстановяване от вероятно най-лошото тримесечие за страната от Културната революция през 60-те и 70-те години на миналия век. Capital Economics изчислява, че БВП на страната се е свил с 13 на сто през първите два месеца на тази година.

Шеъринг очаква стимулите да са равни на около 2% от БВП и да дойдат от различни източници – целенасочена фискална подкрепа под формата на кредити и субсидии за най-тежко засегнатите работодатели и смекчаване на паричната политика. Освен това централната банка може да предложи евтино финансиране на банки, отпускащи кредити на най-засегнатите сектори.

Това може да увеличи дефицита тази година и да се прибави към вече огромния дълг на Китай. Но Шеъринг казва, че Пекин вероятно притежава финансови инструменти, за да избегне изпадане в дългова криза.

„Значителни стимули ще бъдат проблем за структурата на китайския дълг в средносрочен план, но няма да са причина за фискална криза в краткосрочен план“, смята той.

Общото дългово бреме на Китай възлиза на около 310% от БВП, едно от най-високите нива сред страните с нововъзникваща икономика, показват данни на Международния финансов институт.

„Макроикономическите усилия за стимулиране ще бъдат много по-скромни, отколкото през 2009 г., тъй като мащабни стимули не отговарят на настоящото мислене на ръководителите в Пекин“, казва Луис Куджис, ръководител на отдел „Азиатска икономика“ в Oxford Economics.

Заместник-гуверньорът на Китайската народна банка Чън Юлу каза преди време пред Financial Times, че централната банка смята да запази „нормална парична политика“, давайки сигнал, че ще избегне въвеждането на отрицателни лихви.

„Моето усещане е, че лидерите, дори в настоящия момент, отдават по-голямо значение на финансовата стабилност, отколкото през 2008 и 2009 г.“, казва Николай Шмид, главен международен икономист в подразделението за фиксирани доходи на компанията за управление на инвестициите T Rowe Price.

В крайна сметка Китай ще играе роля в глобалното възстановяване, смята Хелън Цяо, икономист за Китай в Bank of America. Тъй като нормалната икономическа среда се върна, ръководителите се очаква да задействат фискални и парични стимули, които ще увеличат търсенето на суровини и стоки в чужбина през второто полугодие.

„Има голям шанс Китай първи да отбеляза спад и първи да се възстанови“, допълва тя.