По-рязко и неочаквано от търговската война между Вашингтон и Пекин епидемията от коронавируса, тръгнала от град Ухан, активира червената лампа за международните компании, подчертавайки рисковете от прекомерната им зависимост от Китай, пише в свой коментар за Nikkei Asia Review Алисия Гарсия-Хереро, старши икономист в Natixis.
Икономическият шок от разпространението на вируса вече надхвърли мащабите на епидемията от ТОРС от 2003 г. Това е така, тъй като икономиката на Китай в момента е осем пъти по-голяма спрямо времето преди 17 години, а ролята и в глобалната търговия и икономика нараства все по-бързо.
Страната се превърна в голям и жизненоважен пазар за международните компании, вариращи от Apple до Adidas. Но тъй като милиони китайци са принудени да останат по домовете си и повечето търговски центрове и магазини са затворени, вътрешното търсене се срива за повечето стоки и услуги.
Онлайн търговията на дребно е изключение, но като цяло тя е доминирана от местните компании. Автомобилният пазар в Китай, важен за чуждестранните компании, на практика изпадна в кома.
Китайската икономика се усъвършенства и се интегрира ефективно към световните вериги на добавена стойност от 2003 г. насам. Заводите в Китай вече са затворени или работят доста под пълния си капацитет, а голяма част от вътрешния и международния транспорт на страната спря, като в същото време коронавирусът оказа неочаквано силно влияние върху много чуждестранни производители.
Редица международни автомобилни концерни като Nissan Motor и Toyota Motor трябваше да прекратят своята производствена дейност в някои от заводите си в Япония, тъй като епидемията засегна веригата на доставки от Китай.
Индийските фармацевтични компании предупреждават, че продукцията им е застрашена заради нарушените доставки на съставки, произведени в Китай. Западните производители на индустриална електроника се оплакват, че не могат да получат китайските платки, които техните машини изискват.
През последните две десетилетия Китай се превърна в най-големия износител на междинни стоки в света, използвани за производството на крайни продукти. Делът на страната достига една трета от този глобален пазар.
Подобни продукти сега представляват почти две трети от китайския износ. Несигурността около коронавируса оставя задграничните производители с малко на брой алтернативи за замяна на доставчиците в краткосрочен план.
Повечето от фабриките на чуждестранните компании в Китай остават затворени още от празниците по случай китайската Нова година от януари, като това неминуемо ще се отрази върху техните финансови резултати за тримесечието.
Интересно е да се отбележи, че още преди началото на търговската война между Пекин и Вашингтон много компании от Япония, Южна Корея и Тайван започват да диверсифицират своите вериги на доставка от Китай с фокус към Виетнам и други страни от Югоизточна Азия.
Проблемът, който изплува след това, е свързан с факта, че въпросните страни от Югоизточна Азия са силно зависими от Китай. В резултат на това стратегията за диверсификация има ограничено влияние върху крайната цел за намаляване на руска от концентрация.
Всяка една международна компания сега трябва да се стреми а намали зависимостта си от Китай като производствен обект или източник на ресурси възможно най-скоро, независимо дали това ще стане чрез изместване на доставките и производството към домашна сцена или друга страна.
Търсенето на такава промяна е трудно начинание, но е необходимо. Страните с достатъчно големи запаси от налична работна ръка, адекватни логистични възможности и сравнително ниска зависимост от Китай ще бъдат най-привлекателни за новите производствени обекти. Мексико, Турция и източноевропейските държави са сред онези, които скоро ще се превърнат в търсена цел за големите международни компании.
12:24 | 12.09.22 г.