Азия не е в състояние да се изхранва и се нуждае от допълнителни инвестиции в размер на 800 млрд. долара през следващите 10 години за производство на повече храна и за задоволяване на нуждите на региона, предава CNBC.
Населението в Азия нараства и потребителите изискват по-безопасна, здравословна и по-устойчива от гледна точка на добив храна.
В доклад на Food Food Challenge се прогнозира, че разходите за храна на континента ще нараснат повече от два пъти - от 4 трлн. долара през 2019 г. до над 8 трлн. долара до 2030 г.
"Ако тази инвестиция не се осъществи, ние вярваме, че индустрията ще изпита сериозни проблеми да удовлетворява търсенето, което ще доведе до проблеми с изхранването на населението на Азия", посочват авторите на доклада, съставен от PwC, Rabobank и инвестиционната компания Temasek от Сингапур.
„Азия не е в състояние да се изхранва, разчитайки на вноса, преминаващ през дълги вериги за доставки от Америка, Европа и Африка“, казва се още в доклада, публикуван на 20 ноември.
Подобни данни бяха публикувани и в доклада на Конференцията на ООН за търговия и развитие от 2018 г. „Като цяло страните в Латинска Америка, Източна Африка и Южна Азия са нетни износители на храни, докато повечето от останалата част от Азия и Африка остават нетни вносители на храни“, казва се в основния документ за статистиката и тенденциите в международната търговия.
Това означава, че Азия разчита в голяма степен на други страни, за да задоволи една от основните си нужди.
„Храната, това е чувствителна тема, много войни и много вътрешни въстания са се водели за храна в историята на региона. И това вероятно ще продължи да бъде така “, заявява Ричард Скинър от PwC . „Ние сме твърде зависими от другите както за нашата технология, така и за нашата храна. И ако не разрешим това, ще има проблеми", допълва той.
Промените в климата и увеличаването на населението също ще допринесат за проблемите в региона, причинявайки проблеми с доставките и променливост в цените. От една страна, екстремното време може да намали добивите на културите и да промени плановете за засаждане, казва се в доклада. Очаква се също количеството обработваема земя на глава от населението в Азия да намалее с 5% до 2030 г.
Междувременно, според доклада, населението на Азия може да нарасне с приблизително 250 млн. души през следващото десетилетие.
„Изменението на климата, увеличаването на населението, по-взискателните потребители, всички тези фактори заедно съставляват доста страшна картина“, казва Скинър и добавя: „Ако не решим тези проблеми, след 10 години ще бъдем в много лошо положение“.
Има възможност за инвестиции в размер на 800 млрд. долара в азиатската хранително-вкусова промишленост, които трябва да бъдат запълнени през следващото десетилетие, казва Скинър и допълва, че технологиите и иновациите в сектора ще бъдат ключови.
„Най-големите възможности за селскостопанския и хранително-вкусовия сектор в Азия вероятно се намират в Китай“, казва Анюж Махешвари от Temasek. Това е така, защото селскостопанските компании, които използват технологии за интелигентна автоматизация, набират скорост в страната, добави той.
Например, базираната в Шънджън DJI произвежда селскостопански дронове, които пръскат с пестициди и торове, и откриват огнища на болести. Китайската технологична фирма притежава дял от над 70% от световния пазар на граждански безпилотни дронове през 2018 г., според компанията за анализи на дронове Skylogic Research.
Ето защо китайските градове като Шънджън, Пекин и Шанхай могат да бъдат потенциални центрове за иновации в хранително-вкусовата промишленост, казват авторите на доклада.
Сингапур и индийският град Бангалор също са характеризирани като центрове на хранително-вкусовата промишлрност.
„Може би един ден потребителите ще изберат (и плащат повече за) хранителен продукт, защото той носи печат за одобрение в Сингапур или Бангалор“, казва се в доклада.
Надписът „Произведено по сингапурска технология“ може да се превърне в надеждна регионална отличителна черта за храните в Югоизточна Азия в следващите години.
05:26 | 13.09.22 г.