Атаката срещу Саудитска Арабия е шамар, който трябва да пробуди икономиките в Азия

На 14 септември (събота) атаките с дронове, за които отговорност поеха йеменските бунтовници хуси, поразиха петролните съоръжения на държавната компания Aramco в Саудитска Арабия. Тези атаки изтриха продукция на стойност 5,7 млн. барела на ден, което е половината от саудитското производство и 5% от световния добив на петрол, като в същото време изстреляха петролните цени с над 20% нагоре до около 72 долара за барел, пише за Nikkei Asia Review Джун Арима, експерт към Института за проучвания на икономиката и околната среда за Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и Източна Азия.

Атаките повишиха регионалното и глобалното напрежение, а цените на петрола остават по-високи спрямо търговията от дните преди инцидента.

В краткосрочен план азиатските страни не трябва да се паникьосват - но това е навременно напомняне, че тези икономики трябва да се подготвят и да защитят своите доставки на горива в случай, че подобни атаки се повторят или зачестят. 

Днес пазарите разполагат с много петрол. Организацията на страните износители на петрол (ОПЕК) има излишък от 3,2 млн. барела на ден, докато страните извън картела, като САЩ и Русия, също могат да разширят производството си. Американският президент Доналд Тръмп вече разреши освобождаването на американския стратегически петролен резерв.

Членовете на Международната агенция за енергия (МАЕ) притежават запаси от петрол за повече от 330 дни нетен внос и МАЕ обмисля дали да активира аварийни мерки. Всичко това би могло да смекчи въздействието на прекъсването на доставките от Саудитска Арабия.

В същото време Азия не трябва да се държи като незаинтересована страна в проблема. Азиатските държави трябва да погледнат по нов начин на своята уязвимост към външни шокове.

Според енергийните перспективи, публикувани от Икономическия изследователски институт за АСЕАН и Източна Азия, търсенето на петрол в Азия ще се увеличи 2,5 пъти между 2016 г. и 2040 г. Тъй като регионалното производство няма да може да удовлетворява самостоятелно това търсене, нетният внос на петрол бързо ще се увеличи, като по-голяма част ще идва от Близкия Изток.

Понастоящем 68% от износа на суров петрол от Саудитска Арабия са насочени към азиатско-тихоокеанския регион, включително 16% за Япония, подобно количество регистрира Китай, а 11% са за Индия. Дори като се вземе предвид перспективата за внос на шистов петрол от САЩ, Азия ще бъде особено уязвима от прекъсвания в доставките, причинени от събития като природни бедствия, аварии, регионални конфликти и терористични атаки.

Япония, като членка на МАЕ, разполага с петролни резерви за повече от 200 дни. Китай и Индия изграждат своите стратегически запаси от петрол, но скоростта на растеж на вътрешното потребление означава, че тези запаси не е задължително да се задържат много по-дълго от преди.

Готовността на страните от АСЕАН далеч не е достатъчна. Те следва да засилят мерките си за реагиране при извънредни ситуации чрез разработване на системи за ранно предупреждение, складиране на петрол, подготовка на мерки за ограничаване на търсенето и смяна на горивата и създаване на регионални мерки за сътрудничество за справяне с извънредни ситуации.

Натрупването на запаси - дълъг и скъп бизнес - е типичното противодействие във връзка със сигурността на доставките на петрол и устойчивостта. По-широката политика трябва да включва не само свързаната с петрола инфраструктура, като рафинерии и тръбопроводи, но и обща социална инфраструктура, като пътища и пристанища. Това трябва да включва институционални и правни рамки и образование.

Разработването на тази рамка е процес, отнемащ дълго време, така че правителствата на страните членки на АСЕАН трябва да предприемат действия, преди да се случи следващото смущение.

Също така е важно да се използват или съживят съществуващите институционални платформи за устойчивост на доставките на петрол. Страните членки на АСЕАН работят по Споразумението за сигурност на петролните доставки на АСЕАН от 1986 г., но неговата функционалност по време на извънредна ситуация е съмнителна, тъй като засега то присъства единствено на хартия и не е активирано.

Азия е гравитационният център за растеж на търсенето на енергия в бъдеще. Зависимостта ѝ от Близкия Изток и от неговото непредвидимо геополитическо положение само ще нараства. Това изисква повишаване на готовността на континента за адекватно реагиране при извънредни ситуации. Атаките с дронове срещу Саудитска Арабия трябва да се възприемат като събуждане.