Азия се състезава с времето, за да постигне най-мащабната търговска сделка

Когато часовникът удари 9:00 ч. в Банкок на 8 септември, министрите от 16 държави трябваше да седнат на масата за преговори, за да разберат подробности относно най-голямата търговска сделка в света - Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (Regional Comprehensive Economic Partnership - RCEP). 

Тайланд, като председател на тазгодишните срещи на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), нямаше търпение да постигне осезаем напредък, за да може споразумението да бъде подписано на срещата на върха през ноември. Но срещата се проточи повече от пет часа, тъй като присъстващите бяха заети с едно нещо: да убедят Индия, пише Nikkei Asia Review.

„Имаше въпроси, по които някои от членовете на RCEP, по-специално Индия, не се съгласиха да продължим да обсъждане и имахме нужда от още няколко часа, за да лобираме“, заяви тайландски представител.

Тези допълнителни часове дойдоха след години на пазарлъци. Преговорите между представителите на RCEP бяха обявени на срещата на върха на АСЕАН през 2012 г. и започнаха през 2013 г., събирайки 10-те членки на блока от Югоизточна Азия на масата с Китай, Япония, Южна Корея, Индия, Австралия и Нова Зеландия. Заедно те биха съставили най-голямото партньорство за свободна търговия в света, което обхваща над 3,5 млрд. души и около една трета от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП) – изпреварвайки в това отношение Европейския съюз (ЕС) и Северноамериканското споразумение за свободна търговия (сега известно като споразумението САЩ-Канада-Мексико).

До началото на 2018 г. напредъкът върви бавно, докато не се стига до старта на търговската война между САЩ и Китай, по време на която членовете на RCEP започват да се възприемат като носители на стандарта за свободна търговия.

И все пак, много неща остават неясни.

Сингапур, Япония и други страни се надяваха да постигнат „съществено заключение“ до края на 2018 г. Градът държава, миналогодишният председател на АСЕАН, имаше особено голямо желание да запечата сделка за RCEP предвид зависимостта си от търговията.

Нежеланието на Индия да отвори своя пазар обаче попречи на това.

Един от участниците в срещата, проведена миналия ноември в Сингапур, заяви, че индийската делегация се позовава на вътрешната политика – на страната ѝ предстояха парламентарни избори.

Последното нещо, което искаше да направи премиерът Нарендра Моди, беше отчуждението на земеделците, производителите и други групи месеци преди гласуването. Търговският дефицит на Индия с Китай достигна около 54 млрд. долара за фискалната година, приключила през март 2019 г., а понижаването на митата единствено ще предостави на Индия повече китайски продукти.

Тогава участниците в RCEP решиха да отложат сключването на споразумението за 2019 г.

След това премиерът Моди спечели изборите, но позицията на Индия не се промени съществено по въпроса за споразумението.

Индия не само управлява търговския дефицит с Китай, но вярва, че дефицитът „е резултат от несправедлив и ограничен достъп до пазара", заяви министърът на външните работи С. Джайшанкар по време на дискусия на срещата на върха в Индия и Сингапур за бизнес и иновации на 9 септември.

Противопоставянето на премахването на митата по силата на евентуалното споразумение за RCEP е широко разпространено в индийската промишленост. 

Шамшад Хан, гостуващ сътрудник в Института за китайски изследвания, базиран в Ню Делхи, допуска, че опитът на Индия с договори за свободна търговия като цяло е бил негативен.

„Статистиката относно двустранната търговия с Япония, Малайзия, Сингапур и т.н., с които Индия е подписала споразумения за свободна търговия, предполага, че търговският баланс е нараснал в полза на партньорите", казва Хан, добавяйки: „Това създава недоволство сред някои вътрешни кръгове, които предложиха на индийското правителство да преразгледа споразуменията, както и да даде пауза на продължаващите преговори от подобен характер“.

Съпротивата на Индия остави Китай дълбоко разочарован. Пекин стигна дотам, че предложи нов търговски блок само с държавите от АСЕАН плюс Япония и Южна Корея, основно RCEP минус Индия, но Япония и няколко държави от Югоизточна Азия отхвърлиха идеята.

Китай, най-голямата икономика в Азия, има причини да бърза. Счита, че сделка от мащаба на RCEP ще покаже на света коя страна на конфликта между САЩ и Китай наистина е ангажирана с отварянето на пазарите. Пекин също така иска да засили икономическото си влияние върху региона преди ръководената от САЩ концепция за „свободен и отворен индо-тихоокеански регион“ да спечели по-твърди позиции.

До 2050 г. БВП на всички участници в RCEP може да достигне 250 трлн. долара, като икономиките на Китай и Индия ще представляват над 75% от него, сочи оценка на PwC.

Китай и Индия обаче не са единствените двама играчи, които блъскат глави. Нарастващият дипломатически и икономически разрив между Япония и Южна Корея може да прекъсне процеса на RCEP.

По време на срещата на търговските министри на RCEP в Пекин в началото на миналия месец, южнокорейският представител на два пъти наблегна на решението на Япония да излезе от списъка с надеждни търговски партньори. Съответният отговор от страна на японския министър показа, че този въпрос няма отношение с RCEP.

Сблъсъкът нямаше отражение при последните преговори в Банкок, но все още може да е трудно за Южна Корея да се присъедини към сделка, в която Япония е един от водещите инициатори.

Преди срещата в Банкок тайландското министерство на търговията заяви, че преговорите са приключили на 70%. След това вицепремиерът и министър на търговията Юрин Лаксанавизит настоя, че страните, включително Индия, са поели ангажимент да приключат преговорите до ноември.

Много дипломати и преговарящи посочват, че 2019 г. може да бъде последният шанс да се сключи сделката.