Йордания се надява да реши проблемите с водата чрез проекти за обезсоляване

Хатем Саади и семейството му са много пестеливи в използването на вода, особено през лятото. Като много други йорданци те се оплакват от постоянен недостиг на вода.

"Почти нямам вода това лято", каза 47-годишният Саади, който живее на 1,5 км западно от древен римски резервоар сред развалините на град Йераш, северно от столицата Аман. Недостигът го принуди да засажда дървета, който "не изискват много вода като рожковото дърво", пише ДПА, цитирана от БТА.

Йордания е една от страните в света с най-малко водни ресурси, но спадащите нива на подпочвените води, климатичните промени и нарастващото население в резултат на притока на бежанци означава, че положението само ще се влошава пред идните години.

За решаване на този проблем много представители на властите възлагат надежди на проектите за обезсоляване, но това е решение, което идва със своите уникални политически предизвикателства.

Водният недостиг в Йордания отдавна принуждава страната да прибягва до система на разпределение, чрез изпомпване на вода до различни райони веднъж седмично, което позволява на хората да пълнят резервоарите си.

Понякога графикът е нарушаван и хората не получават седмичната си дажба. Това ги принуждава да купуват вода от цистерни - скъпа алтернатива, при която шест кубика струват 25 динара (35 долара).

Саади, който работи в магазин за плодови сокове, понякога не може да си позволи цяла цистерна, затова я разделя със съседа, докато получи следващата заплата.

Ияд Дахият, ръководителят на йорданската Служба за водите признава, че има обществено недоволство заради продължаващия недостиг.

"Има общо усещане за недоволство", каза той пред ДПА в Аман и добави: "Положението е доста сериозно. Става все по-трудно да снабдяваме гражданите с вода".

Близо 70 процента от водните ресурси на Йордания идват от подпочвени води. Но според Дахият този източник намалява заради увеличаващото се население, преразхода от страна на селскостопанския сектор и климатичните промени.

Покачването на температурите и по-оскъдните валежи означават, че запасите от подпочвени води не се попълват.

По-малко вода се събира и в 15-те язовира в Йордания, както и в близо 250 пустинни и пясъчни язовира, които могат да съберат до 450 милиона кубика вода.

Фалк Линдемайер, координатор на проектите за подпочвени води в Йордания на Германския федерален институт за геонауки и природни ресурси изчислява, че нивото на подпочвените води е спаднало с близо 50 метра за 22 години.

Проблемът не е, че ще престанат да съществуват, допълва Линдемайер, а че по-дълбокото сондиране за изпомпването и използването на подпочвени води ще стане прекалено скъпо.

Въпреки че йорданците осъзнават оскъдността на водните ресурси, мнозина упрекват за страданията си корупцията и липсата на контрол в страната, където годишното потребление на вода на глава от населението е паднало от 1000 кубика през 50-те години до 80 кубика в някои райони днес.

Според говорителя на министерството на водите Омар Саламех близо 45 процента от водните запаси се губят заради кражби и лоша инфраструктура в някои райони. Правителството се опитва да се бори с незаконното използване и постоянно се стреми да разшири източниците си.

"Няма да е лесно през следващите три години, ако не увеличим притока в системата", каза Дахият.

През 2014 г. започна изпомпването на вода за един от най-големите нови йордански проекти - водния канал Диси. Има и планове за увеличаване на капацитета на язовирите, по-широко използване на отпадъчните води и копаене по-дълбоки кладенци.

Според представители на властите обезсоляването може да се превърне в най-трайното решение. Проектът за воден канал между Червено и Мъртво море е на дневен ред, откакто Йордания, Израел и Палестинската автономия подписаха споразумение през декември 2016 г. То ще осигури обезсолена вода на трите страни и ще върне по-солена вода в Мъртво море.

Но проектът е замразен на фона на политическо напрежение между Израел и Йордания, които подписаха мирен договор през 1994 г.

Саламех каза, че стартирането на проекта зависи от резултатите от изборите в Израел през септември. Говорител на израелското министерство на регионалното сътрудничество каза, че следващото правителство се очаква да "обсъди и потвърди" проекта, веднага щом започне работата си.

Дахият е песимист: "Не виждам как този проект ще се случи".

Йордания не може да чака повече и работи по свой собствен проект за обезсоляване в град Акаба на Червено море.

Дахият вярва, че това може да се окаже най-доброто решение за водната криза в Йордания, но се очаква то да струва 1,5 млрд. долара. Освен ако не се включат международни донори, Аман ще трябва да се опита сам да финансира скъпия проект.

"Това трябва да бъде висш приоритет в дневния ред на правителството", каза Дахият.

Заобиколени от кризи в няколко съседни държави, бежанците в Йордания също увеличават натиска върху водните й ресурси.

В бежанския лагер "Заатари" на североизток от Аман семейството на Али Хюсеин Абдула преди пет години се редеше пред общинска цистерна, за да получи дневната си дажба вода.

Днес, с три сондажа и водопроводна мрежа в лагера животът на тези сирийски бежанци се е подобрил.

Според Ахмед ат Тараунех, служител на програмата WASH (Програма за вода, санитария и хигиена) на УНИЦЕФ те все още се нуждаят от цистерна с допълнително 1000 кубика вода на ден, за да осигурят по 55 литра на човек - дневният минимум, според Световната здравна организация (СЗО). През зимата бежанците получават по 35 литра на ден.

Петдесет и две годишният Абдула сега се чувства по-спокоен, след като положението в лагера се е подобрило. Семейството му може да си пере дрехите по-често и той дори заделя по две кофи вода всяка седмица за няколко дървета, които е засадил пред фургона си, напомнящи му за насажденията му от домати и тиквички в родната Сирия.

/БТА/