Китайският президент Си Дзинпин постави държавните предприятия в центъра на икономическата си политика. В същото време жизненото пространство на частните групи се свива и те първи понасят ударите от забавянето на икономическия растеж. Вашингтон осъжда тази държавна подкрепа, пише кореспондентът на вестник "Ле-з-еко" в Пекин Фредерик Шефер. Смутни времена за китайските предприятия. В момент, когато икономическият растеж на азиатския гигант се забавя, стотици компании, търгувани на борсата, понижиха неотдавна прогнозите си за 2018 година. Окончателната присъда ще бъде произнесена през март, когато те ще публикуват резултатите си, но, според "предупрежденията за печалбата", преброени от агенция Блумбърг, нито един сектор не остава пощаден от лошите новини - от производителите на месо през въздушния транспорт и финансовите компании до химическата промишленост.
В тази мрачна среда обаче няма криза за някои групи: китайските държавни предприятия. Редовно критикувани за свръхзадлъжнялост, свръхкапацитет и липса на ефективност, те постигнаха рекордни резултати миналата година. За стотината промишлени мастодонта, пряко управлявани от централната администрация, нетната печалба е скочила с 16,7% (до 220 милиарда евро) при оборот, нараснал с 10,1% (3,766 трилиона евро). Представяне, което кара частните предприятия да пребледняват от завист, след като броят на техните фалитите с увеличи рязко миналата година
Достъпът до кредитиране става по-труден
Китайските банки винаги са предпочитали да финансират държавните предприятия (които се ползват с подразбиращи се гаранции от държавата). При това положение частният сектор понесе с пълна сила последиците от борбата срещу "сенчестото банкиране". За хиляди предприемачи тази кампания, дирижирана от Пекин с цел да се намалят финансовите рискове, доведе до още по-труден, дори невъзможен достъп до кредитиране. Мнозина нямаха друг избор освен да пуснат кепенците.
В същото време не по-малко от 16 банки се надпреварваха през октомври да финансират държавния автомобилостроител FAW, за да му осигурят в крайна сметка кредитни линии за астрономическата сума от 1000 милиарда юана (130 милиарда евро) и да гарантират по-добре неговата стабилност въпреки резкия спад на продажбите на коли.
Няколко седмици по-рано, при посещение в североизточния регион Дунбей, президентът Си Дзинпин отхвърли критиките по адрес на държавните предприятия, като заяви, че, точно обратното, те трябва да "продължат да стават по-силни, по-добри и по-големи". Реч, доста по-различна от произнесената при идването му на власт през 2013 година, когато обяви реформирането на държавните предприятия за свой приоритет и обеща "решаваща роля" на пазарните сили...
Равновесието между контрола на комунистическата партия върху предприятията и пазарните сили винаги е била деликатна тема в Китай, откакто Дън Сяопин започна преди 40 години политиката на отваряне и реформи. Но докато изключителният икономически растеж бе придружен от непрестанно разрастване на частния сектор, жизненото пространство на втория се сви драстично с идването на власт на Си Дзинпин.
Призив към частния сектор да се върне обратно в правия път
От 2013 г. делът на банковите кредити за частните предприятия се сгромоляса (от 57% три години по-рано до 11%); делът на частните инвестиции (който нарасна бързо през предходното десетилетие) се стабилизира, преди да започне да спада от 2015 година; растежът на промишленото производство стана по-бърз в държавния, отколкото в частния сектор, отбелязва американският икономист Никълъс Ларди, автор на труд по темата (Държавата отвръща на удара: Краят на икономическата реформа в Китай?, за Института за международна икономика "Петерсън"). За него тази контраатака от страна на държавата е сериозна спирачка за потенциала на Китай за икономически растеж.
В момент, когато Вашингтон осъжда несправедливата подкрепа, оказвана на китайските държавни групи (субсидии, фаворитизъм при обществените поръчки. . .), те бяха поставени отново в центъра на икономическата политика на Си Дзинпин, на фона на започнатото им връщане в правия път под надзора на вездесъщата Китайска комунистическа партия (ККП). Тази стратегия, през последните месеци, възобнови дебата между консерваторите и либералите в китайския интелектуален елит и в самата ККП. През септември бивш инвестиционен банкер се прочу в китайските социални мрежи, след като публикува коментар, според който "частният сектор изпълни историческата си мисия да подпомогне скока напред на държавните предприятия и вече трябва да бъде елиминиран". Някои видяха също така ръката на Партията зад съобщението за преждевременното оттегляне на Джак Ма, основателя на Alibaba, на 55-годишна възраст.
Изправен пред нарастващото безпокойство на частния сектор, Си Дзинпин в крайна сметка му обеща "непоколебима подкрепа", приемайки в изключително помпозна обстановка петдесетина шефове на компании на 1 ноември. И Китай реши, в края на декември, да утвърди принципа на "конкурентна неутралност" между частния и държавния сектор, в разгара на преговорите с Вашингтон за уреждане на търговския спор. Трудно е обаче да се повярва, че тези последни изявления променят наистина правилата на играта. В момент, когато икономиката се забавя, Си Дзинпин иска да може да разчита на безрезервната подкрепа на държавните групи. Независимо дали зависят от централната или от местни власти, около 160-те хиляди държавни предприятия в Китай играят главна роля за запазване на заетостта и социалната стабилност.
Китай разчита освен това на държавните мастодонти, за да набере мощ и да се издигне като промишлена и иновативна сила. "Промишлената стратегия, дефинирана в "Произведено в Китай 2025", се основава до голяма степен на националните "шампиони", способни да се наложат при глобалната конкуренция, и чиито преки връзки с централното правителство позволяват координация", отбелязва Жан-Франсоа Дюфур в своята книга ("China Corp. 2025. Зад кулисите на капитализма по китайски"), която предстои да излезе. Било то по "новите пътища на коприната" или другаде, държавните предприятия са на първа линия в завоевателната стратегия на Китай.
/БТА/
16:11 | 07.09.22 г.