От люлката до гроба или как кастовата система влияе на индийската икономика

Индия преживява период на силен икономически ръст и технологично развитие, но в социален план страната, както и досега, остава с един крак в древните времена, пише в анализ за ТАСС Андрей Теребенин, управляващ партньор в Sistema Asia Capital India.

Анализаторът обяснява защо в индийското общество продължава да доминира кастовото делене и как то се проявява в съвременна Индия. В скорошен разговор с колега в офиса на компанията му в Делхи, той е предупреден да не пътува с метрото. „Не го послушах и потеглих. И разбрах каква е работата: метрото е добро, но уважаваните хора не го ползват, това е съдбата на долните касти“, пише Теребенин.

Историята на икономическия успех стъпва върху социалната миграция. Именно „свежата кръв“, допусната в кръвоносната система, осигурява „пробива“ на Англия през XVIII век и технологичната революция в Америка през XX век.

Ликвидирането на социалната дискриминация и създаването на условия за реализация на всеки талант, който да ощастливи човечеството (което като цяло е пасивно) е историческата рецепта за развитие.

Азия обича „твърдите“ социални структури, основани на ясно структуриране. Понятието общество е размито, тълпата се дели на групи, които не се смесват. Инструментите, чрез които се събират социалните слоеве (като армията или метрото), само изглеждат като „социален котел“. 

В Индия разривът между върха и подножието на социалната стълба буквално се хвърля в очите. Дори в храмовете богатите не допират рамене до бедните, а ползват отделен ограден вход.

Кастите, заедно с „дивия“ (фактически без данъци) капитализъм от последните 25 години, са главната спирачка в развитието на страната. Това означава, че Индия ще расте, докато достигне средните световни показатели, а след това ръстът ще спре. Друг вариант няма.

Днес никой няма да се учуди заради неравномерното разпределение на доходите, а кастите са типично индийски модел. С тях са се борили „отгоре“ вероятно още от VIII век, например от реформатора на индуизма Ади Шанкарачаря до основателите на независима Индия начело с Махатма Ганди, но системата побеждава. Лидерът на долните касти (и автор на днешната индийска конституция) Бхимрао Рамджи Амбедкар, отчаян от факта, че нищо не може да се направи срещу системата, организира преминаването на половин милион „недокосвани“ от индуизма към будизма през 1956 г.

Разделението в съвременна Индия на джати (професионално-териториални социални групи) не е съществувало винаги.

В Риг Веда (част от Ведите – древните писмени паметници на индуизма), съвременниците на преселението на арийските племена от Средна Азия в долината на Ганг около 1500 г. пр. Хр. не говорят за кастите. 

Кастите като елемент от социалното управление възникнали най-вече, когато на арийските племена им се наложило да изграждат отношения с местните дравиди и многочислените завоеватели от Запад през първите десет века на нашата ера.

Джатите били разпределени съм четирите варни, които европейците наричат касти. Варна по принцип означава „цвят“. Предполага се, че кастите първоначално са се различавали по расов принцип (цветът на кожата).

Идеологически кастите били обосновани в новелата  "Пуруша сукта", описваща връзката между частите на тялото и небесния прародител Пуруша и четирите касти:

Уста — свещеници и учени-брамини; Ръце — воини-кшатрии; Бедра — фермери и търговци-вайши, Крака — шудри, работници.

Като части от едно тяло, всички органи трябва да осъзнават своята роля и да се гордеят със своето предназначение. И да не ламтят за чуждото. Всяка варна има своя  дхарма (дълг и цел в живота) и карма (съдба). Историята на Индия е пълна със случаи, при които брамини ритуално „въвеждат в каста“ цели общини и племена. Защото по кастовата логика е по-добре да бъдеш шудра, отколкото никой – или част от  „недокосваните“, които от политическа коректност наричат далити.

С обвързването на кармата към наказанието за грехове от предишни прераждания се получила стройна система за контрол и социална защита.

Най-негативната част от този механизъм е битовата практика за „кастова чистота“ и примерите, когато брамините се гнусят да се хранят от съдове, до които са се докосвали ръце на шудри или далити. Или далитът, който преди да влезе в селото, трябва да звъни със звънче, за да приберат останалите касти децата и храната от улицата заради страх от уроки.

Извън ежедневната рутина изискванията не били толкова догматични, случвало се шудри да управляват или брамини да хващат оръжието. С идването на мюсюлманите през XI век (ислямът предвижда равенство на правоверните) и разпространението на духовни практики като бхакти и суфизма системата започва да отстъпва от религиозния и политическия живот.

Нови сили й вдъхва идването на англичаните с любовта им към систематизирането.

До средата на XIX век Британската източноиндийска компания (която води търговия с Индия от името на Короната – бел. ред.) се е надявала да преустрои социалната карта на завладените индийски територии по модела "цивилизовано гражданско общество". След масовото въстание през 1857 г. тази практика била призната за порочна, британците решили да оставят всичко така, както си е и да разчитат в управлението на високопоставените касти и раджите.

Но пъстрата социална структура е трябвало да бъде подредена, включително с цел ефективно данъчно облагане. Англичаните  направили това, което нито един управник преди тях не е успявал (или не се е стремил да направи). Британците описали всички джати (социални групи) и им дали поредни номера.

Получило се като при Зощенко (разказът „Бедност“ на Михаил Зощенко – бел. р.): докато не докараха в квартирата електричество, никой не предполагаше колко бедно живеем. Кодификацията води до неизбежно обостряне, между- и вътрекастови противоречия. Тя е наследена от независима Индия и досега се ползва, например при изборите.

Независимостта през 1947 г. е съпътствана от експерименти за социално изграждане. В конституцията са записани уникални за световната практика мерки за „позитивна дискриминация“. За далитите и племената са записани квоти за държавната администрация, учебните заведения и органите за управление. Като компенсация за потисничеството в миналото.

Основателните на държавата се надявали, че с времето квотите ще отмрат като безполезни и бившите низши касти самостоятелно ще се конкурират на пазара.

Но станало обратното — свързаните с далитите джати поискали гарантирани блага. В резултат на натиска отдолу към 1989 г. списъкът с получатели на тези права толкова нараснал, че по квоти се разпределят половината места в университетите и държавните структури.