Преди година, на 8 ноември 2016 година, Индия неочаквано обяви парична реформа, изтегляйки от обращение банкнотите с най-голям номинал - 500 и 1000 рупии с цел борба с корупцията и мръсните пари, припомня ТАСС.
Така наречената демонетизация засегна 85 процента от парите в обращение, предизвика сериозни проблеми за гражданите и се отрази негативно върху темпа на икономически растеж. Тази радикална мярка бе оценена от експерти като най-смелото политическо решение на премиера Нарендра Моди, макар опозицията да твърди, че това е най-голямата афера в историята на страната, предава БТА.
Индийските власти съобщиха по-рано тази седмица, че благодарение на реформата са разкрити 35 000 фиктивни компании, по чиито сметки е имало над 170 млрд. рупии (2,6 млрд. долара).
Подозира се, че това са неотчетени пари, които не се е предполагало да се върнат в банковата система, и регистрацията на компаниите е била прекратена от министерството по въпросите на корпорациите, допълва ДПА.
Според правителствени данни една подобна компания е имала 2134 сметки, а в друг случай частна фирма с отрицателен начален баланс на 8 ноември 2016 година е депозирала и изтеглила в периода на провеждане на реформата 24,84 млрд. рупии (376 млн. долара), уточнява ТАСС.
Като част от мерките за борба с корупцията и неотчетените налични средства от постовете им са били свалени 309 000 директори на компании, които не са успели да покажат годишна печалба за три последователни години - от 2013 до 2015 година. Предварително разследване е установило, че над 3000 от тези хора са били едновременно директори на по над 20 компании, което нарушава разпоредбите на индийското законодателство.
В черния списък са и още 224 000 индийски компании, които преди демонетизацията са били неактивни две и повече години.
17:08 | 13.09.22 г.