Докато посолствата на повечето страни в света разпространяват интересите на компаниите от дома, Северна Корея се рекламира сама себе си.
Серия от тежки санкции тази година имат за цел икономически да изолират режима на Ким Чен-ун. Пхенян обаче продължава напред с няколко свои печеливши дружества, някои от които оперират в близо 40-те посолства на страната в цял свят, пише Дейвид Сигъл от New York Times.
Много от тези компании са трудни за проследяване, но поне една е невъзможно да бъде пропусната. От години съседите се оплакват от шума, идващ от голяма, оградена сграда в столицата на България София. В нея се провеждат партита няколко пъти седмично, много от които завършващи с фойерверки, изстреляни от покрива.
Сградата с позлатени зали, които могат да бъдат наемани за събития, се радва на вид дипломатически имунитет заради собственика ѝ: правителството на Северна Корея.
От десетилетия посолствата на Северна Корея управляват схеми за събиране на пари, като почти всички са незаконни съгласно действащото международно право. Дипломатите и подчинените им сключват сделки за оръжия и лекарства, както и по-обикновени продукти като машинни инструменти и крави. Те внасят контрабандно алкохол, цигари, луксозни автомобили и всичко друго, което може да бъде внесено без мита и след това да бъде продадено с печалба.
Печеленето на пари е необходимост за посолствата, тъй като Северна Корея не ги финансира. Вместо това от тях се очаква сами да се издържат и да изпращат средства у дома.
Въпреки санкциите търговията на Северна Корея възлиза на 6,5 млрд. долара миналата година. Според анализаторите приходите от посолствата са малка част в сравнение с други нископрофилни чуждестранни инициативи на страната.
Те включват бодигардове, отдавани под наем на диктатори, които не вярват на собствените си граждани, работници, пращани по света, които трябва да пращат обратно в страната заплатите си, и държавни компании, които изнасят балистични ракети и други оръжия в страни като Сирия. В някои страни самите дипломати са замесени в сделките с оръжия.
Днес санкциите принуждават много посолства да ограничават амбициите си с намерението да поддържат възможно най-ниския профил.
Посолството на Северна Корея в Лондон стои ненатрапчиво сред останалите тухлени къщи в една редица. Разликата е малка табела, едва видима отвъд оградата от ковано желязо: „Резиденция и посолство на КНДР“.
С изключение на луксозните черни седани на алеята почти няма признаци на живот в сградата, дори за съседите.
„Никога не съм виждала някой да влиза или излиза оттам“, казва Али Уайзман, студeнтка, която живее на две къщи от посолството. „А съм тук от година“.
Начинът, по който посолството в Лондон се издържа, е мистерия. Една от теориите е дело на Ким Джо-и, бивш член на севернокорейската армия, дизертирал и избягал в Лондон през 2007 г. Той казва, че често вижда служители на посолството на неделен битпазар.
„Те са винаги там и купуват втора ръка електроника, играчки, кукли, домакински стоки“, казва той. „Някои от тези неща почистват и оправят, за да ги продадат отново, други изпращат обратно в Северна Корея“.
Посолствата от бившия източен блок, където мисиите са получили големи площи преди много време, имат по-доходоносни стратегии.
В Полша 40 компании са вписани на адреса на посолството на Северна Корея във Варшава, включително фармацевтична компания, няколко рекламни агенции и яхтен клуб. Колко компании реално имат служители не е ясно.
В София посолството притежава няколко сгради на отделни територии. Една от тях е комплекс, включващ самото посолство.
Другата, известна като Резиденция Тера, е на 15 минути пеша оттам. Това е бившата резиденция на посланика, построена през 80-те години с мисълта да зашеметява, а не да бъде удобна. Снимки от сайта на Тера показват интериор, който е вид комунистическа версия на Версай – серия от огромни и обширни зали с тежки полилеи, златни завеси и картини на балерини.
Тера отдава под наем пространството за снимачни сесии за списания, музикални видеа и телевизионни реклами. Основният ѝ бизнес е свързан със сватби, абитуриентски балове и корпоративни събития.
Малко посетители явно осъзнават, че прекарват вечерта си в имот на Северна Корея.
Говорителят на Тера – Анелия Баклова, казва в имейл, че компанията има дългосрочен договор за наем с посолството на Северна Корея, който е от преди налагането на икономически санкции. Когато ООН одобри по-суровите санкции тази и миналата година, Тера е замразила плащанията, казва тя. Компанията не е била изгонена, пише тя, заради „значителната сума пари“, която е похарчила за ремонт и поддръжка.
На имейли до посолството не е било отговорено.
Закриването на компании, които наемат пространства от Северна Корея се оказва трудно. През май Германия се опита да затвори хостел в първоначално севернокорейските дипломатически сгради. Хостелът е спрял да плаща наем, но остава отворен.
Правителствата на Полша и България засега не могат да спрат спомагателните действия. Говорител на българското Министерство на външните работи заявява, че то неведнъж е повдигало въпрос за отдаването под наем на пространства от посолството на Северна Корея, призовавайки представителите му да „използва имотите в София само за дипломатически и консулски цели“.
Тера, за разлика от наемодателя си, се опитва да стане по-приятен съсед. Хората от другата страна на улицата казват, че сега се поставят съобщения на вратите на апартаментите им ден преди фойерверките с обещание шоуто да приключи до 10 вечерта.
Изненадващото е, че живущите не са особено разтревожени, че живеят в близост до дружество, което е изливало пари в най-репресивния режим в света. Но това може би говори повече за българското правителство, отколкото за опасността от Северна Корея.
„Когато живееш на място, на което е трудно да направиш дори обикновени неща“, казва живуща наблизо, „трудно може да се тревожиш за Трета световна война“.