Докато Европа се фокусира върху предстоящия референдум за независимост на Каталуния, един друг референдум предизвика сериозно внимание от международната общност и се очертава като източник на доста по-сериозни заплахи – допитването за независимост в Иракски Кюрдистан.
Международната опозиция срещу референдума се надига, а турски танкове се спускат към иракската граница, за да провеждат тренировки, пише FT.
Военните упражнения се излъчват по турската телевизия, което е ясно предупреждение към регионалното правителство на Кюрдистан – богат на петрол регион, където през следващата седмица ще се състои референдум за независимост.
Анкара се присъедини към Вашингтон, Техеран и Багдад и настоява вотът да бъде отменен. Основните опасения на Турция са, че гласуването рискува да дестабилизира региона и да насърчи кюрдите и в други страни да настояват за отделяне.
За Турция призракът на кюрдската независимост представлява особено сложно предизвикателство. Анкара се бори с кюрдските бойци в Турция повече от три десетилетия. И все пак Турция и кюрдската общност са твърди съюзници, икономически и военни.
В продължение на близо десетилетие турският президент Реджеп Тайип Ердоган защитава лидера на иракските кюрди Масуд Барзани като противовес на Кюрдската работническа партия, която е извън закона и от десетилетия води бунтове срещу турската власт. Нейните скривалища са на около стотина километра от Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан, а регионалното правителство на областта толерира турските операции срещу бойците в региона.
Ербил дори позволи на Турция да изгради военни бази в областите, които контролира.
Съществуват и силни икономически връзки между Анкара и Иракски Кюрдистан. Турски компании подпомагат изграждането на регионалната инфраструктура, включително на летище за 550 млн. долара в Ербил. Около 1300 турски компании оперират извън автономния регион.
Вероятно обаче най-критични са нефтените и газовите връзки между Анкара и Ербил. Иракски Кюрдистан изнася минимум 550 хил. барела петрол дневно, като това е и основен източник на приходи за региона, чрез тръбопровод през югоизточна Турция до Средиземно море. Ербил работи и с руската петролна компания "Роснефт", за да разшири съществуващия тръбопровод, да инвестира в производство и да изгради нов тръбопровод за свързване на кюрдските газови находища с турските електроцентрали.
Решимостта на Барзани да продължи с референдума за независимост обаче тества отношенията му с Анкара. Според Ердоган той ще предизвика ефекта на доминото и рискува да предизвика размирното кюрдско малцинство в страната, което да се опита да съживи разговорите за откъсване от Турция.
Ердоган заплашва и със санкции Иракски Кюрдистан, като определя референдума за независимост на региона като "затъмнение на разума".
Твърдата позиция привлича турските националисти и дава възможност на Ердоган да разшири подкрепата си в страната, отбелязва изданието. Той обаче трябва да балансира и икономическите и стратегическите интереси на Турция.
Според западни дипломати Анкара има голяма полза от връзките си с Кюрдската демократическа партия на Барзани и е малко вероятно да постави под натиск лидера й дори и да продължат военните учения по границата. Все пак турските военни бази в Северен Ирак са изградени с благословията на Ербил.
Турция освен това има лостове, за да гарантира, че Барзани ще третира резултатите от референдума като символични, а не задължителни. Анкара може и да изгони представителите на партията му от страната, да спре полетите на турските авиолинии, които са от решаващо значение за региона, и да намали износа, включително и на електричество.
Най-важното от всичко обаче е, че Турция може да ограничи износа на петрол от Иракски Кюрдистан. Това би било особено силен ход, тъй като 85% от петрола на региона се продава през турското пристанище Джейхан.
Такова прекъсване обаче би засегнало и Турция заради загубата на транзитните такси, които Берзани плаща. Страната освен това е силно зависима от вноса на енергийни ресурси, за да задоволява нарастващото вътрешно търсене.
06:23 | 11.09.22 г.