Икономистите имат своя собствена теория за мира и начина, по който той може да бъде запазен: увеличаване на международната икономическа взаимозависимост (търговия), в следствие на което страните би трябвало да погледнат търговските си баланси два пъти и да изчислят разходите, преди да прибегнат до насилие.
За Северна Корея се твърди, че е изпробвала водородна бомба в неделя, която би могла да придвижи страната към създаване на балистична ракета. Тръмп отвърна чрез съобщение в Twitter: „Съединените щати обмислят, в допълнение към други възможности, да спрат търговията с всяка държава, която осъществява бизнес със Северна Корея".
Това би било задънена улица от икономическа гледна точка. Следната класация на Statista илюстрират защо Китай е ключовият играч в тази ситуация.
Изненадващо е, че Китай е най-големият търговски партньор на Северна Корея, но пък с коя друга държава да търгува Пхенян?
По данни на The Observatory of Economic Complexity, водещ сайт за визуализация на данни за международна търговия, Индия (97,8 млн. долара), Пакистан (43,1 млн. долара) и Буркина Фасо (32,8 млн. долара) са следващите топ дестинации за износ от Северна Корея след Китай (2,34 млрд. долара). По подобен начин главните внасящи дестинации са Китай (2,95 млрд. долара), Индия (108 млн. долара), Русия (78,2 млн. долара), Тайланд (73,8 млн. долара) и Филипините (53,2 млн. долара).
Със стойност на вноса в размер на 3,47 млрд. долара комунистическата страна е 141-ият по големина вносител в света. Рафинираният петрол (186 млн. долара), тъкани от синтетични прежди (138 млн. долара) и камиони за доставка (108 млн. долара) са най-внасяните продукти за Северна Корея. Основните експортни продукти на страната включват брикети от въглища (952 млн. долара) и текстил (без плетени палта и костюми).