Съперничеството между Индия и Китай, което спъва БРИКС

Индийският премиер Нарендра Моди склони да участва в срещата на върха на БРИКС в Китай и така я спаси от провал. В отговор Китай се съгласи двете страни да изтеглят войските си от спорната отсечка на границата. Това обаче не премахва геополитическите противоречия между двете сили. Всяка се бори за преобладаващо влияние в Азия и затова Делхи блокира инициативата на Пекин за разширяване на БРИКС, пише Владимир Скосирев от в. "Независимая газета".

Подготовката за форума на БРИКС, започващ на 3 септември в Сямън, Южен Китай, продължи дълги месеци. Пристигането на лидерите на Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка в града, където китайският ръководител Си Дзинпин е направил важна стъпка в политическата си кариера, целеше да демонстрира глобалната роля на Китай.

Имаше опасност обаче конфликтът между Индия и Китай заради спорна отсечка от границата в Хималаите, продължаващ над два месеца, да прерасне във военни действия. Това безнадеждно би компрометирало самата идея за БРИКС като обединение на най-големите развиващи се страни, сплотени от стремежа да разрушат безграничното господство на Запада в световната икономика. 

За щастие това не стана. Индия и Китай се разбраха да поуталожат спора. Моди ще може да участва в срещата. Но както отбелязва Асошиейтед прес, съперничеството между двете сили остава факт. Което поражда въпроса възможно ли е сериозно сътрудничество между основните нововъзникващи икономики, членуващи в клуба.

"Военни от двете страни обикалят из едни и същи пространства покрай сухопътните си граници, в Индийския океан и западната част от Тихия океан. Дори извън региона - в Африка и Латинска Америка - те се борят за лидерство в развиващия се свят", посочва Шрирам Чаулия, декан на Училището за международни отношения в индийския град Сонипат. "Признавано или не, съперничеството е налице. И двете държави се стремят да станат свръхсили, да наследят настъпилия Век на Азия." 

Делхи и Пекин дават различни версии за граничното уреждане. Външното министерство на Индия заяви, че войниците напускат зоната, в която е имало конфронтация. А китайската страна не спомена, че е направила отстъпки, нито че индийски и китайски войници ще продължат да патрулират района.

"Ясно е, че Китай иска да се представи като победител в един конфликт, започнат от Индия, принудена сега да се изтегли под китайския натиск", казва Шрипана Патак, доцент от университета на индийския щат Асам.

В навечерието на форума Китай се опита да разшири състава на участниците в клуба чрез създаване на организация под името БРИКС Плюс. Замисълът бе към петте членки на групата да се присъединят още ред развиващи се страни и така влиянието ѝ да нарасне. Но както съобщи в. Times of India, Делхи и останалите участнички са сметнали, че клубът не бива да става аморфно сдружение.

Водещият научен сътрудник от Института за Далечния изток към Руската академия на науките Александър Ларин посочи пред "Независимая газета": "Китай най-вероятно ще постигне това, което си е набелязал. Дори да направи някакви отстъпки, те ще са много малки. Най-важното за него е да успокои Индия за прокарването на икономически коридор към Тихия океан. Коридорът минава през Пакистан, включително през онази част от Кашмир, която е под пакистански контрол. Но Индия смята цял Кашмир за своя земя".

Експертът е на мнение, че Китай ще прокара този коридор независимо от всичко. "Пекин от опит знае как стоят нещата. Всички се примиряват. Както става например с островите в Южнокитайско море. Китай ще се помъчи да заглади някак възраженията на Индия. Най-вероятно ще предложи изгодни за Индия сделки, сиреч ще залее недоволството на Индия със своето богатство, пари, инвестиции", каза Ларин.

Този икономически коридор е част от гигантския китайски план "Един пояс - един път". Той е от значение за Китай и за доставки на стоки в Пакистан, и от стратегическа гледна точка. В Пакистан се строи с китайско участие пристанището Гвадар, което се очаква да стане за Китай опорен пункт по трасето към Африка и Европа. Китай ще се стреми да запази този път и да склони Индия поне към неутрално отношение, за да избегне изостряне и провокации, резюмира експертът.

Но в бъдещето на "петорката" се очертават и трудности, несвързани с индийско-китайските разпри. Всяка от членките на клуба има собствени икономически и външнополитически приоритети. Икономиката на Китай е по-мощна от тази на всички останали държави в БРИКС взети заедно. За разлика от други международни блокове - Британската общност (бившите доминиони и зависими територии на кралството), АСЕАН или Европейския съюз, както изтъква "South China Morning Post", членките на БРИКС нямат общо историческо или културно наследство, икономическата им интеграция е слаба.

Обединяващ фактор за участничките в БРИКС е неприемането на натрапените от Запада правила на световната икономика. Те създадоха Нова банка за развитие в Шанхай. Петте страни формираха и фонд за чуждестранна валута в размер на 100 милиарда долара, 41 милиардa от които бяха предоставени от Китай. Този механизъм би могъл по принцип да поеме част от мерките за пазарна подкрепа, осъществявани от Международния валутен фонд. 

Китай твърди, че златният век на БРИКС едва започва. Срещата на върха в Сямън е важна и лично за Си Дзинпин, който три години е работил в края на 80-те като заместник-кмет на града - поредно стъпало по пътя към висшия пост в Небесната империя.

/БТА/