Заради рождения ден на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в цяла Турция се появиха плакати по автобусни спирки и билбордове, от които гледа президентът Реджеп Тайип Ердоган.
"16 години любов“ - това е посланието, което доминира на плакатите. Опасенията в президентския дворец обаче са, че след десетилетие и половина на власт страстта и романтиката между партията и нейните избиратели си е отишла, пише FT в свой анализ.
През 2019 г. предстоят местни, парламентарни и президентски избори и Ердоган е необичайно откровен за предизвикателствата, които предстоят. Той настоява партията да започне обновяване, за да се окаже натиск върху „уморените“ и членове да се оттеглят.
"Условията на борбата се промениха и ние също трябва да променим", каза Ердоган този месец. "Само че този път промяната трябва да бъде радикална", допълва той.
Промяната започва с ръководителите на областните клонове на ПСР и се очаква да се разпростре и до кметовете на общините и членовете на парламента. Вероятно ще се ползват и начини за „тихо прочистване“ на тези, свързвани с движението на духовника в изгнание Фетхуллах Гюлен, обвинен и в организирането на опита за преврат през лятото на миналата година.
Вероятно ще бъдат отстранени и тези, които се смятат да недостатъчно лоялни на президента, който изцяло доминира партията, посочват запознати източници.
Катализаторът на промяната е победата на Ердоган на референдума за нова конституция през април, който премахна ролята на премиера и радикално укрепи президентството. Основната тревога на турския лидер е малката разлика между вота за и против. Това означава, че той трябва да си осигури над 50 на сто от гласовете на следващите избори, за да запази властта си.
Що се отнася до бъдещите избори, стратезите на ПСР сега търсят нови начини да се обърнат към избирателите, особено 8-те млн. гласоподаватели на възраст между 18 и 25 години – група, която гласува с „не“ на референдума за конституционните промени.
От партийните чиновници се иска да представят нови проекти, насочени към местните райони. Един от провинциалните представители на ПСР посочва, че средностатистическият избирател не се интересува от третото летище в Истанбул или от новия мост на Босфора, а какво партията ще направи, за да подобри живота им.
Промените в местните структури на ПСР обаче рискуват да предизвикат напрежение в системата. Истинският проблем, обаче, според критиците вътре и извън партията, е, че ремоделирането на вътрешните структури няма да доведе до по-дълбоки промени. ПСР вече не е онова мащабно движение, което беше. Обаятелните й представители бяха отстранени и в полза на лоялците на Ердоган.
В партията има и особена неудовлетвореност от нарастващото влияние на зетя на президента, министърът на енергетиката Берат Албайрак.
Един от представителите на партията посочва, че Ердоган, когото критиците обвиняват в използването на все по-авторитарни и поляризиращи тактики, очевидно осъзнава недостатъците на всички с изключение на собствените си.
Въпреки недоволството обаче малко наблюдатели очакват Ердоган да се изправи пред сериозно предизвикателство отвътре. Освен това много от най-сериозните предизвикателства пред президента са външни - да поддържа икономическия растеж, да ограничи неблагоприятните последици от войната в Сирия и да управлява бурните отношения с Европа и САЩ.
Заради този труден фронт някои членове на кабинета го призовават да пристъпи към предсрочни избори. Въпреки че той публично отхвърли идеята, много анализатори очакват той да обяви предсрочни избори за края на 2018 г., ако икономиката е стабилна.
„През 2019 г. президентската система ще влезе в сила. Това е проект на живот и смърт за Ердоган“, коментира Абдулкадир Селви, журналист, близък до президента. „Който изгуби през 2019 г., той ще изгуби всичко“, заключава той.