Китайската мания за международни придобивания достигна 207 млрд. долара

Когато китайската компания за домашни електроуреди обяви плана си през май да стане най-големият акционер в един от най-водещите производители на роботи, ответната реакция бе незабавна.

Германските политици и европейските представители отхвърлиха офертата на Midea Group за вписаната във Франкфурт Kuka, чиито роботизирани ръце строят самолети Airbus и седани Audi. В рядък обществен апел за алтернативни компании, които да изразяват интерес, икономическият министър на Германия заяви, че технологията на Kuka трябва да остане извън китайски ръце.

И все пак два месеца по-късно Midea постигна това, което искаше. Благодарение на комбинация от политическо ухажване, гаранции за работните места и сигурността и подкрепа от влиятелни клиенти като главния изпълнителен директор на Daimler Дитер Зетше, Midea преодоля опозицията срещу сделката. До юли производителят на електроуреди си осигури дял от 86%, оценявайки Kuka на 4,6 млрд. евро, пише в свой анализ Bloomberg.

Примерът показва как някои китайски компании се научават да успокояват опасенията около манията за международни придобивания, която е достигнала рекордните 207 млрд. долара. Професионалистите в сферата на сливанията и придобиванията казват, че ново поколение от умели преговарящи започват да се появяват във втората по големина икономика в света.

„Много китайски компании стават все по-умели в насочването на международни сделки през последните няколко години и в успокояването на опасенията, които акционерите може да имат“, казва Никола Майо, партньор в лондонската правна компания Linklaters, която специализира в китайско-европейски трансакции. „В много от по-големите китайски компании работите с мениджъри, които са учили в чужбина или са били част от международни компании. Те разбират опасенията срещу Китай и знаят, че трябва да действат внимателно“.

Това нарастващо влияние прави китайските компании по-мощна сила в света на сливанията и придобиванията в сравнение с преди, особено в Европа, където китайските кочмпании са извършили почти половината си придобивания тази година. Макар че това е потенциална подкрепа за забавилите се западни икономики, които се нуждаят от нови източници на капитал, то означава и по-трудна конкуренция за европейските и американските придобиващи в момент, когато глобалните цени на акциите вече достигат рекордни нива.

Най-опитните наддаващи на Китай са развили серия от подходи, за да сведат до минимум ответния удар. Враждебните придобивания почти не се обмислят, а приятелските предложения често се разкриват едва след години неформално ухажване. Има обещания за запазване на съществуващите управленски екипи, инвестиционни гаранции с продължителност поне пет години и стъпки за продължаване на независим контрол.

Обявените сделки през тази година включват и придобиването на швейцарската Syngenta от China National Chemical за 43 млрд. долара, което ще бъде най-голямата международна транскация на китайска компания. Tencent Holdings обяви през юни сделка за 8,6 млрд. долара за закупуването на финландския производител на видео игри Supercell, а China Oceanwide Holdings съобщи в неделя, че ще купи американския застраховател Genworth Financial за 2,7 млрд. долара.

„Вълната от китайски придобивания все повече се разширява и задълбочава“, казва Джоузеф Галахер, базиран в Хонконг ръководител на азиатските сливания и придобивания в Credit Suisse.

Макар че китайските мегасделки обхващат редица индустрии, сделката ChemChina-Syngenta може би е най-добрият пример за новия подход на страната. Офертата почти не предизвика полемика в Швейцария, макар че дава на държавна китайска компания централна роля в глобалната хранителна индустрия.

Липсата на противопоставяне до голяма степен се дължи на ентусиазираната подкрепа на сделката от Syngenta, твърдят запознати източници. Придобиването бе структурирано по такъв начин, че да запази съществуващите мениджъри, централата да остане в Швейцария, както и да се положат усилия към бъдещо повторно вписване на компанията.

Процесът обаче невинаги преминава толкова гладко. Anbang Insurance Group, например, се отказа от офертата си за 14 млрд. долара за Starwood Hotels & Resorts Worldwide през април. Придобиванията на китайския милиардер предприемач Уан Дзиенлин в американската индустрия за забавления предизвикаха призиви за контрол върху китайското влияние в Холивуд.

Не трябва да забравяме и офертата за 740 млн. евро за футболния отбор Милан от Sino-Europe Sports Investment Management Changxing през август. Малко известният китайски консорциум предостави фалшиво банково извлечение по време на първоначалните преговори, казват запознати източници и замесеният кредитор. На 20 септември Sino-Europe Sports съобщи в имейл, че „не потвърждава, че някога е пращал подобрен документ“.

И все пак влиянието на китайското правителство върху корпоративните решения „могат да изнервят продавачите“, каза Хернан Кристерна, глобален ръководител на сливанията и придобиванията в JPMorgan, която консултира Syngenta. Той добавя, че е твърде рано да се каже дали китайските придобиващи ще спазят обещанията си, направени, за да си гарантират последните сделки.

„Има множество трансформиращи сделки от последните 18 месеца, които ще бъдат следени от пазарните участници“ за това до колко се изпълняват обещанията, тъй като това подсказва за бъдещото поведение, казва Кристерна.

Въпреки несигурностите нарастващият интерес на Китай на чуждите пазари и технологии означава, че е неизбежно сключването на още трансгранични придобивания. Централните банкери в Пекин насърчават местни компании да придобиват международна експертиза, докато се опитват да изместват фокуса на икономиката от производство към услуги.