Япония трябва да се придържа към последователна политика, a нейната Централна банка трябва да бъде по-ефективнa, ако иска да защити страната от дефлация, съобщава Ройтерс, позовавайки се на документ на Международния валутен фонд (МВФ).
МВФ призовава за по-предвидима политика и доверие, за да може Централната банка да повлияе на дългосрочните лихвени проценти, инфлационните очаквания и да намали волатилността в цените на активите.
От МВФ настояват Япония да си постави за цел преустановяване на ниския ръст на заплатите и повишаване на цените в съответствие със заложената цел от 2% инфлация.
„Приемането на целевата инфлация през януари 2013 г. бе огромен напредък в прозрачността. Въпреки това след три години нуждата от по-силна комуникация като част от една по-ефективна стратегия, предполага, че икономиката продължава да страда с дългосрочни инфлационни очаквания доста под целта от 2%”, се посочва в документа.
От Фонда предлагат цялостен пакет от мерки за японската икономика с цел по-устойчив растеж и край на дефлацията. В документа експертите настояват за координация между монетарната, фискална и структурна политики, за да се постигне максимален успех.
Ключов компонент на препоръките на МВФ е промяна в политиката за доходите на населението, насочена пряко към промяна на заплатите. „Подчертаваме необходимостта от по-надеждни и прозрачни парични и фискални рамки, които взаимно се подсилват, за да се намали несигурността и да се повиши ефективността на политиката”, се казва още в документа.
Основната инфлация в Япония се понижава пети пореден месец, като през юли отчита най-големия спад на годишна база от над три години насам.
Незадоволителните данни увеличават натиска над централната банка да разшири и без това мащабната програма за облекчения. Освен това те подкрепят доминиращата нагласа на пазара, че планът на премиера Шиндзо Абе за стимули не е успял да създаде инфлационен натиск.
Икономическият ръст в Япония през второто тримесечие не зарадва пазарите и анализаторите очакват отскокът през третото тримесечие да е скромен, тъй като слабият глобален растеж и поскъпването на йената навредиха на износа и на капиталовите разходи.
Въпреки трите години усилено печатане на пари от страна на централната банка, слабото потребление на домакинствата и силната йена понижиха вносните цени, а инфлацията остана далеч от целевото ниво от 2%.