Какво може да научи Западът от опита на Китай?

Икономическото оформяне на политики на Запад се развива по радикален начин от глобалната финансова криза насам. Когато Lehman Brothers се срина през 2008 г., след известно колебание САЩ позволи на Федералния резерв да се намеси на пазарите. След това Европейската централна банка (ЕЦБ) направи същото в отговор на кризата с държавния дълг на Гърция и други страни от Европейския съюз (ЕС), пише Джоу Джан* за Financial Times.

Оттогава количественото облекчаване има реално въздействие върху пазарите на Запад. Сега са на мода т.нар. helicopter drops (печатането на големи суми пари и пускането им в употреба за стимулиране на икономиката), а отрицателните лихвени проценти се възприемат добре, въпреки широко разпространените опасения около техните неизвестни ефекти.

Модата на нетрадиционната парична политика беше подчертана с решението на ЕЦБ да намали лихвените проценти в еврозоната до нови рекордно ниски нива и да разшири програмата си за изкупуване на активи.

Има обаче и други начини да се стимулира търсенето. Защо например западните правителства отказват да създават държавни компании, за да генерират нови работни места? Толкова по-лоши ли са наистина те от количественото облекчаване и от ниските или отрицателни лихвени проценти, пише Джоу.

Има редица опасения по отношение на държавния сектор. Първо, по-малко ефективен е от частния бизнес. Когато обаче частните инвестиции намалеят доста под желаното ниво, държавата трябва да се намеси, за да запълни празнината. Във всеки случай е спорно дали държавните компании са по-малко ефективни от социалните разходи, преките субсидии, количественото облекчаване или отрицателните лихвени проценти, посочва той.

Второ, ще изместят ли непременно инвестициите от държавния сектор тези на частния? Доказателствата са смесени. В някои случаи това може да се случи, ако държавата се конкурира с частните компании за финансиране, вдигайки разходите за заеми. Западът обаче не трябва да се тревожи за това, след като се спуска към среда на нулеви лихвени проценти, допълва той.

Нещо повече, доказателствата от цял свят предполагат, че държавният сектор подкрепя дейността на частния. Той може да помогне да се инкубират нови частни индустрии, осигурявайки нисколихвени заеми и основна инфраструктура, както и физически съоръжения.

Китай няма на какво да научи останалата част от света по отношение на икономическата политика. Въпреки това опитът му през последния век може да бъде полезен ориентир за взимащите решения.

През 1911 г., в края на империята, Китай приема капитализма, но експериментът се проваля. Националистическото правителство е избутано в Тайван 38 години по-късно, а Китай поема по катастрофален комунистически път. След смъртта на Мао Дзъдун през 1976 г. идеологическото махало се залюлява обратно към капитализма и страната възприема смесена икономика.

Днес две трети от икономиката на Китай е все още държавна. Макар че е спорно дали по-малък държавен сектор е по-желан, по-голяма е вероятността държавните предприятия да продължат да доминират в обозримо бъдеще.

Ако днес в Китай се организира референдум по относителните предимства на двата сектора, подозирам, че по-голямата част от хората ще гласуват в полза на държавата, въпреки широко разпространеното обществено недоволство към държавните компании, казва Джоу Джан.

Разбира се, всичко това има и социално измерение. Социалните разходи и печатането на пари не предлагат удовлетворението, което носи работата в държавния сектор за новонаетите служители.

Непоколебимите защитници на свободния пазар са подозрителни към държавните компании, твърдейки, че те генерират корупция. Тревогата е основателна, но тя може да бъде смекчена чрез контролиране на размера на държавния сектор в условията на обществен контрол.

Също остава вярно обаче, че държавните компании може да допълнят доминиращия частен сектор и е възможно да коригират неуспехите на пазара поне толкова ефективно, колкото политическите инструменти, които в момента толкова много се харесват от западните правителства, заключава Джоу.

* Авторът е председател на China Smartpay Group и бивш гуверньор на централната банка на Китай