Изходящите капиталови потоци от Китай са достигнали 500 млрд. долара за 8 месеца

Изходящите капиталови потоци от Китай са достигнали 500 млрд. долара през първите осем месеца на годината, сочат нови изчисления на американското министерство на финансите, което подчертава променливите успехи в световната икономика, коментира Financial Times.

Според оценките, представени в понеделник, изходящите потоци, които са достигнали до около 200 млрд. долара по време на пазарните сътресения през август, са променили и оценката на Вашингтон за стойността на китайската валута.

В последния доклад за световната икономика за полугодието, предназначен за Конгреса, министерството на финансите на САЩ е понижило предишната си оценка, според която юанътб е „значително подценен“. Вместо това администрацията сега твърди, че китайската валута е „под подходящата си средносрочна стойност“.

„Имайки предвид икономическите несигурности, волатилните капиталови потоци и перспективите за по-бавен растеж в Китай, трудно е да се прецени краткосрочната посока на юана“, пишат икономисти от ведомството. „Според нашата оценка обаче юанът остава под подходящата си средносрочна стойност“.

Новите твърдения отразяват предпазливостта, с която администрацията на Обама посреща усилията на Пекин през последните месеци в подкрепа на юана, след като Китай обяви на 11 август, че ще позволи по-голяма роля на пазара при определянето на обменните курсове на валутата. Това е и признак, че Вашингтон признава, че макар да вярва в укрепването на валутата на Китай в средносрочен план, в краткосрочен план юанът е изправен пред низходящ натиск заради няколко фактора, включително огромните изходящи потоци от Китай и други развиващи се икономики.

„Пазарните фактори налагат натиск надолу върху юана в момента, но те вероятно ще се окажат преходни“, казва министерството. Сред тези фактори, твърдят икономистите, е развитието на т.нар. „carry trade” търговия, залагаща на поскъпването на юана.

Обявлението на Пекин от август за промяна на валутния режим предизвика опасения, че след като години наред Пекин позволяваше на юана да поскъпне, сега столицата възнамерява да постигне обезценяване, за да помогне на износителите и да подкрепи забавящия се растеж. Ходът за промяна на начина, по който се определя средната стойност на дневната търговия с юана доведе и до двете най-големи поевтинявания на китайската валута спрямо долара за последните 20 години.

В доклада финансовото министерство казва, че все още запазва оценката си за дългосрочните намерения на Пекин.

„В крайна сметка прилагането на новия механизъм [за валутни курсове] – и най-вече дали Китай ще позволи на юана да реагира гъвкаво както на поскъпване, така и на натиск надолу, ще покаже колко чувствителен е механизмът към пазарните сили“, казва министерството.

Докладът обаче подчертава и факта, че централната банка на Китай харчи твърде много, за да подкрепи валутата. Само за три месеца – юли, август и септември, банката е вложила общо почти 230 млрд. долара в подкрепа на юана, казва министерството.

Харчовете на китайската централна банка са отчасти в отговор на големите изходящи потоци на капитал от страната. През първите шест месеца на 2014 г. капиталовите изходящи потоци от Китай, без чуждите преки инвестиции, възлизат на 26 млрд. долара. През първата половина на тази година, според оценките на министерството на финансите, те са на стойност 250 млрд. долара. След промяната на валутния режим от Пекин изходящите потоци на капитала през юли са в размер на около 70-80 млрд. долара, а през август – на 200 млрд. долара.

Есуар Прасад, икономист от Cornell University и бивш ръководител на мисията на МВФ в Китай, заяви, че новият доклад подчертава трудната позиция, в която са попаднали САЩ след промяната на валутния режим от Пекин през лятото.

„Американското министерство на финансите очевидно е в странна позиция, тъй като поевтиняващият юан и нарастващият двустранен търговски дефицит между Китай и САЩ ще предизвика нови местни критики срещу китайската валутна политика“, казва той.

„Министерството обаче има малка икономическа база за критикуване на хода на Китай към по-голяма гъвкавост на валутните курсове. Спирането на допълнително обезценяване на юана ще се окаже в противоречие с призивите на министерството към Китай за по-пазарно ориентирани валутни курсове“, допълва той.