След като вложи около 200 млрд. долара в изкупуване на акции, за да подкрепи понижаващите се цени на капиталовия пазар през последните седем седмици, в понеделник Пекин капитулира пред пазарните сили, като избра да не се намесва въпреки срива на индекса Shanghai Composite с 8,5%, коментира Financial Times.
Спадът е най-лошият от февруари 2007 г. Но за разлика от повечето други дни, откакто правителството стартира безпрецедентните си усилия да обърне посоката на поевтиняващите акции през миналия месец, „националният отбор“ от държавни купувачи на акции този път не скочи да подкрепя пазара.
Лидерите от Пекин изглежда със закъснение са решили, че явно е твърде скъпо и в крайна сметка безрезултатно да се борят с тежестта на капиталовия пазар, особено след като правителството в момента сериозно се опитва да спре по-нататъшно обезценяване на юана.
Откакто централната банка на Китай обезцени валутата на 11 август, тя е вложила 200 млрд. долара от валутните резерви на страната, за да спре юана да спада повече отколкото тя желае, твърдят източници, запознати с централната банка и пазарните ѝ интервенции.
Сумата е по-висока от тази, която централният орган е вложил през последните две години, за да запази валутата в искания от него диапазон спрямо долара, твърдят източниците.
Размерът на интервенциите както в капиталовите, така и във валутните пазари накара много хора да се питат дали китайските власти контролират ситуацията и дали не са направили серия от гафове.
„Проблемът в момента е, че са вложили около 400 млрд. долара, за да подкрепят валутния и фондовия пазар и въпреки това са на по-лошо място, отколкото в началото“, коментира източник, свързан с централната банка. „Мисля, че станаха прекалено самоуверени и подцениха колко силна ще бъде световната реакция спрямо обезценяването“.
След като първоначално позволи на юана да се понижи с около 4,5% през първите няколко дни след 11 август, оттогава централната банка ефективно успява да фиксира валутата спрямо долара.
Но това се постига чрез интервенции на валутните пазари, при които правителствените трейдъри от бюрото за отворени пазари към централната банка се намесват на континенталния пазар в последния час търговия, за да купят юани и да продадат долари в размер на около 10 млрд. долара на ден.
Дори по-значителен е фактът, че за пръв път централната банка е започнала сериозно да се намесва на извънконтиненталните валутни пазари в Хонконг и Лондон, твърдят запознати източници.
„Знаем, че в миналото са се заигравали по малко [с извънконтинентално търгувания юан], но след обезценяването можем да видим, че са доста активни на извънконтиненталния пазар“, коментират източниците.
Китай притежава най-големите валутни резерви в света в размер на 3,65 трлн. долара в края на юни, но в момента харчи от тях с почти същата скорост, с каквато преди ги захранваше.
03:18 | 12.09.22 г.