Китай дава 483 млрд. долара в един от последните опити на Пекин да сложи край на разпродажбите на фондовия пазар, които застрашават икономическия растеж и подкопават доверието към правителството на президента Си Дзинпин, пише Bloomberg.
Държавната фирма China Securities Finance Corp. (CSF) ще получи достъп до заемни средства в размер на най-много 3 трлн. юана от различни източници, включително и от централната банка, и от търговските банки, споделят пред агенцията лица, запознати със случващото се. Парите могат да бъдат използвани за покупки на акции или предоставяне на ликвидност на инвестиционни посредници, твърдят анонимните лица.
Въпреки че не е ясно колко пари CSF евентуално ще налее на китайския фондов пазар, оценяван на 6,6 трлн. долара, финансирането е 25 пъти по-голямо от фонда за подкрепа, основан от китайските брокери по-рано този месец. Това най-вероятно е достатъчно, за да се възстанови доверието сред 90-те милиона индивидуални инвеститори, смятат от Bocom International Holdings Co. Оттам поясняват, че CSF може и да не използва парите, но поне може да накара пазара да вярва, че разполага с достатъчно пари.
CSF, основан през 2011 г., за да предоставя финансиране за бизнеса с търговия на маржин на китайските инвестиционни посредници, се превърна в един от основните правителствени инструменти, за да се справи с 32-процентния спад на индекса Shanghai Composite, отчел това понижение само от средата на юни до 8 юли. С 3 трлн. юана неговото финансиране ще бъде близо 5 пъти по-голямо от новата спасителна програма за Гърция и задминава регулираното маржин финансиране в разгара на бума на фондовия пазар миналия месец в размер на 2,3 трлн. юана.
Към 17 юли CSF разполага със свободно финансиране в размер на 2,5-3 трлн. юана, като точният обем се променя постоянно, споделят запознатите лица. По-рано се появи информация, че търговските банки са отпуснали кредитни линии на CSF за 2 трлн. юана.
Китайските политици прибегнаха до безпрецедентни мерки, за да маркират дъното на пазара, тъй като искат да стимулират потребителското доверие и да не допускат ръст на лошите кредити, обезпечени с акции, който да "зарази" финансовата система.
През последните няколко седмици Пекин забрани на големите акционери да продават акциите си, нареди на държавните институции да купуват акции и позволи на повече от половината компании, листнати на борсата, да спрат търговията.
Китай не е единствената страна с история на интервенциите. Властите в Хонконг купиха акции за 15 млрд. долара, за да подкрепят цените им по време на Азиатската финансова криза от 1998 г., а Комисията по фондовите борси и ценните книжа на САЩ забрани късите продажби на някои акции по време на финансовата криза преди 7 години.
Въпреки че мерките в Китай подкрепиха цените на акциите, критици коментират, че намесата подкопава обещанието на страната да увеличи ролята на пазарите във втората по големина икономика в света. Фонд мениджъри, измежду които тези на Standard Life Investments и Aberdeen Asset Management, предупреждават, че правителството рискува допълнително да забави включването на китайските акции в глобалните индекси на MSCI.
Едно от най-големите препятствия за удържането на ръстовете на китайските книжа може би е причината, че са твърде скъпи, имайки предвид забавящия се икономически растеж. Медианното съотношение на цена-печалба (price-to-earnings, Р/Е) на борсите в Китай е 66, което е доста високо спрямо който и да е от 10-те най-големи фондови пазара в света.
02:30 | 14.09.22 г.