За китайския министър-председател сривът на фондовия пазар в неговата страна миналата седмица не беше посрещането, което той чакаше с нетърпение. Ли Къцян се върна след едноседмично посещение в Европа, след като водещият борсов индекс Shanghai Composite спадна под 3 700 пункта на 3 юли – дата, която мнозина определят като китайския „Черен петък“, пише Financial Times.
Срещите на Ли Къцян с европейските лидери в Брюксел бяха променени в последната минута заради кризата в Гърция, споделят лица, запознати с програмата на китайския премиер. Той се завърна, за да види, че Китай се бори със своя собствена криза, след като Shanghai Composite спадна с 30% от 7-годишния връх, достигнат преди три седмици.
„Ли беше много ядосан, когато се върна от Европа, и затова че изведнъж трябваше да се справи с огромен проблем у дома“, заявява едно от анонимните лица.
Завръщането на Ли Къцян бе катализатор за серия от спешни мерки, предприети от китайските брокери, фонд мениджъри и публични компании, в безпрецедентен опит да окажат подкрепа на пазарите. Най-скандалното бе, че Китайската асоциация на инвестиционните посредници (Securities Association of China) стартира стабилизационен фонд за 120 млрд. юана (19 млрд. долара) в опит да върне Shanghai Composite отново на 4 500 пункта.
След като се стабилизира в понеделник, във вторник китайският фондов пазар продължи пропадането си, като Shanghai Composite изтри 1,3% от стойността си. В сряда индексът изгуби още 6%.
Въпреки че през уикенда държавните медии направиха обещаващи репортажи относно спасителните мерки, обявени от властите и китайските компании, които дадоха гаранция, че ще изкупуват обратно акции или ще прекратят първичните публични предлагания, срещата на Държавния съвет, водена от Ли Къцян, не бе публична. Скритото заседание отразява противоречивия характер на спасяването на китайския пазар, отбелязва Financial Times.
Проблем бе дали спасителните мерки, одобрени от пазарния регулатор - Китайската комисия за регулиране на ценните книжа (China Securities Regulatory Commission – CSRC), не представляват необоснована намеса в работата на пазара и дали са необходими и достатъчни, за да предпазят инвеститорите, които поеха твърде много дългове заради просрочване на задължения по заемите си, и да предотвратят по-страшна криза.
В крайна сметка в неделя вечерта премиерът Ли Къцян размаха ръка, когато CSRC обяви, че централната банка може да заеме средства на инвестиционните посредници. В понеделник той каза, че икономическата ситуация в Китай е стабилна, без да прави препратки към разпродажбите.
Според анализатори, цитирани от Financial Times, един по-сериозен пазарен срив може да доведе до фалити не само на посредници, но и на банки. Други смятат, че най-големият риск представляват заемите на брокерите към дребните инвеститори. Според трети правителствените действия само ще облагодетелстват т.нар. “dumb money” (парите на аматьори инвеститори, привлечени от бума на пазара, които бързо го напускат при признаци на паника), които се вляха на пазара през последните два месеца, когато Shanghai Composite прекоси границата от 5 000 пункта. Т.нар. „smart money” (или тези, които не са dumb), които влязоха на пазара през последните 12 месеца, през които индексът скочи със 150%, все още генерират печалби.
Друг горещо дискутиран проблем е дали сривът на пазара ще се отрази негативно на ефекта на богатството и дали няма да влоши потребителското доверие в момент, в който Пекин разчита потреблението да компенсира спада на инвестициите и се опитва да постигне икономически растеж от около 7 на сто.
Данни на Централната банка на Китай показват, че в разгара на пазарния бум емисиите на акции съставляват по-малко от 5% от общото финансиране, докато банковите заеми и корпоративните облигации заемат дял от 76% и 10%, съответно. Университетски изследвания пък разкриват, че акциите представляват около 10% от финансовите активи на домакинствата.
02:29 | 14.09.22 г.