Сделката с Иран е неизбежна

Предварителното ядрено споразумение с Иран, което отдавна се обсъжда, може да успее или да се провали. Единствено катастрофална война обаче би могла да попречи на Иран да постигне отдавна отлаганата си роля на значителна икономическа, политическа и научна страна, пише в свой анализ Панкай Мишра от Bloomberg.

В реч пред ООН през 1951 г., първият избран министър-председател на Иран Мохамед Мосадег попита защо Иран е изостанал в регион, в който “стотици милиони азиатци, след векове на колониалната експлоатация, сега са придобили своята независимост и свобода". Защо западняците, които са признали дори индонезийските претенции за суверенитет, пита Мосадег, продължават да пренебрегват Иран?

В рамките на няколко месеца след речта му пред ООН Мосадег, който се бори да предоговори явно нечестната за Иран сделка с британската петролна компания, е свален от съвместен англо-американски държавен преврат.

Едно от водещите събития през 20-ти век бе деколонизацията, разпадът на европейските империи и постепенното овластяване на незападните народи. Но съветските и американските нео-империалистически интервенции ограничиха суверенитета на много слаби национални държави в Азия и Африка, осъждайки ги на продължителни вътрешни конфликти и външни войни.

В продължение на десетилетия Иран е в капана на един цикъл, който става потискащо познат по време на Студената война: бруталното управление на един непопулярен, подкрепян отвън диктатор, който след това е свален чрез народно въстание от идеологическо движение, което се оказва по-репресивно за мнозина от гражданите в страната.

Срещата със Запада бе травматична за обикновените иранци много преди Шах Мохамед Реза Пахлави да пусне обучените си от ЦРУ мъчители и шпиони срещу тях. Един предишен Шах направи бизнес сделка за петрола с Барон Ройтер (основател на агенция Ройтерс), която дори и архи-империалистистът лорд Кързън описва като "най-пълният отказ от целия ресурс на едно царство (и предаването му) в чужди ръце, което никога не е било мечтано, още по-много осъществено в историята".

Страната е нападната и окупирана от европейските сили по време и на двете световни войни. Затова не би трябвало да учудва никого, че лидерите на иранската ислямска революция са били толкова яростно обсебени от обезпечаването на суверенитета и сигурността на страната - независимо дали водят ужасна война със Садам Хюсеин, който бе подкрепян от Запада, както и от много арабски страни, или при създаването на буферни зони чрез прокси шиитски движения и режими в региона.

"Ние не сме либерали като Алиенде и Мосадег, които ЦРУ може да премахне", заяви аятолах Али Хаменей, сега иранският върховен водач. Предупреждението му идва по време на иранската криза със заложниците през 1979 г. Непримиримостта на Иран, въпреки риска от крайна изолация, стои като ярко предупреждение за това как параноята, насъбраната омраза и неприязън могат да се намесят в геополитически план.

Разбира се, неморалното вземане на заложници от иранските революционери беляза чувствителността на САЩ, които вече бяха наранени от поражението във Виетнам и икономическата криза. Това е странната и объркваща съдба на Америка - да поеме отговорностите на европейските империи през епохата на деколонизацията.

И все пак, много хора в политическия и журналистическия елит на САЩ твърде дълго са останали с абсурдните фантазии за смяна на режима, и са показали недалновидност пред дългогодишното иранско търсене на край на унижението. Всъщност редовното войнствено отношение „да бомбардираме Иран" надделява сред твърде много демократи в САЩ, както и сред републиканци.

Възползвайки се от американските гафове в съседните държави, Иран междувременно постоянно напредва със своите регионални амбиции. Националната гордост и единодушие за ядрената програма съществуват още от управлението на шаха. Иран, твърди Мишра, няма да се откаже от ядрената си програма, без значение какъв режим е на власт в Техеран. Всъщност лидерът на зеленото движение Мир Хосейн Мусави обвини демагога Махмуд Ахмадинеджад в нищо по-малко от "предателство" на иранските ядрени интереси спрямо Запада.

"Пътувайки в Иран миналата година, докато регионът се самовзривяваше, открих, че най-силните и очевидно про-западни критици на режима, и дори на исляма, са горди перси", заявява Мишра. Според него е малко вероятно те да се изплашат от Израел, арабските деспоти и техните западни съюзници.

Налице са ясни прагматични причини, поради които ядрената сделка трябва да бъде подкрепена. Нейният основен бенефициент ще бъде предимно младото и добре образовано население, чието излизане от изолацията ще подпомогне освобождаването на нация с огромен потенциал от нейния затвор на съвременната Студена война. Неговите врагове се състоят от хора, които трябва да бъдат събудени със студен душ: сунитите теократи и заселниците-колонизатори в Близкия изток, фантазьорите тип Д-р Стрейнджлав (по филма на Стенли Кубрик, бел.ред.) в американската столица и застаряващите революционери в Техеран, които са просъществували, също както изкуфелите си кубински колеги, въпреки наложените ембарго и санкции.

Но най-непреодолимата причина продължава да се дава от логиката на съвременната история: все по-нарастващото търсене на достойнство и равенство, което може да се превърне в отмъстителна сила, ако бъде потиснато или игнорирано.

Президентът на САЩ Барак Обама изглежда разбира потенциала за проблем, когато заявява, че САЩ не може да нареди на Иран да премахне ядрената си програма: "Светът не е устроен така. И това е, което историята ни показва".

Дългите преговори с Иран може да изглеждат като заплетен начин за постигане на този невероятно очевиден извод. Странно, че сега трябва да се обяснява на някои хора, но да се отрича очевидното този път рискува пагубна война в Близкия изток.