Като прави неща и ги продава на чужденци, Китай се преобразява, а с него - и световната икономика. През 1990 г. на страната се падаше дял от под 3% от глобалното промишлено производство, изразено в парична стойност; днес той е почти една четвърт. Китай произвежда около 80% от климатиците, 70% от мобилните телефони и 60% от обувките в света. Стремителният китайски възход създаде снабдителни вериги, които достигат дълбоко в Югоизточна Азия. Тази "Азиатска фабрика" сега произвежда почти половината стоки на планетата, пише списание The Economist.
Китай върви по стъпките на "азиатски тигри" като Южна Корея и Тайван. Мнозина допуснаха, че, като му дойде времето, щафетата ще бъде предадена на други части от света, което ще им позволи да постигнат просперитет по пътя на промишленото производство. Китайската хватка обаче не само не е отслабена от повишаващите се заплати, но и се затяга. Евтината работа, която изтича от страната, отива предимно в Югоизточна Азия, като само засилва доминацията на "Азиатската фабрика“. Това поставя въпроси за страните с нововъзникваща пазарна икономика, които са извън орбитата на Китай. От Индия през Африка до Южна Америка, сложната задача да забогатееш става още по-трудна.
Китайската икономика не е така силна като преди. Пазарът на недвижимо имоти е измъчван от прекомерното предлагане. Нарастващият дълг е бреме. По-рано този месец правителството обяви, че целевият икономически растеж тази година е "около 7%"- най-ниското равнище от над две десетилетия. При това данни от тази седмица навеждат на мисълта, че дори то ще е проблем.
Въпреки това Китай ще продължи да има три огромни предимства в промишленото производство, от които като цяло икономиката ще извлече полза.
Първо, той се държи здраво за евтиното производство, при все че навлиза и на пазара на по-висококачествени стоки, за да спечели и от дейности с по-висока добавена стойност. Делът на Китай от глобалния износ на дрехи се е увеличил от 42,6% през 2011 г. до 43,1% през 2013 г. Страната освен това произвежда сама повечето материали за своите стоки. Световната банка установи, че делът на вносните компоненти в китайския износ е спаднал от своя пик от 60% в средата на 90-те години на 20-и век до около 35% днес. Това отчасти се дължи на факта, че Китай може да се похвали с групи ефективни доставчици, каквито на други ще им е трудно да изградят. Страната има отлична и при това подобряваща се инфраструктура: тя планира да построява по 10 летища годишно до 2020 г. Нейните фирми въвеждат автоматизация, за да повишат производителността си, като компенсират частично ефекта от повишаването на трудовите възнаграждения - идеята зад новата стратегия на правителството Made In China 2025 (Произведено в Китай 2025).
Втората силна страна на Китай е самата "Азиатска фабрика". С повишаването на заплатите, някои евтини дейности наистина изтичат в чужбина. Голяма част от тях обаче се прехвърлят към държавите от Югоизточна Азия с голямо население с ниски доходи.
Този процес има тъмна страна. Миналата година една неправителствена организация установи, че близо 30% от хората, заети в електронната промишленост в Малайзия, работят принудително. Но като намаляват производството си в Китай и се пренасочват към страни като Мианмар и Филипините, Samsung, Microsoft, Toyota и други мултинационални компании укрепват една регионална снабдителна верига, в чийто център е Китай.
Третото предимство е, че Китай все повече се превръща в централна ос за търсенето. С нарастването на разходите и претенциите на китайските потребители, Азиатската фабрика грабва по-голям дял от по-печелившите маркетингови и потребителски услуги. В същото време търсенето в Китай подсилва снабдителните вериги в Азия. На китайския пазар местните доставчици имат предимство пред конкурентите си, които са географски по-отдалечени.
Една умела политика може да увеличи още повече тези предимства. Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) е в състояние да улови по-евтиното производство. Делът на Китай като обем от вноса на обувки в САЩ е намалял от 87% през 2009 г. на 79% миналата година. Всички тези позиции бяха в полза на Виетнам, Индонезия и Камбоджа. АСЕАН обаче може да направи много повече, за да създаде общ пазар за по-сложните стоки и услуги.
Регионални - или, още по-добре, световни - споразумения ще направят по-плавно разпространението на производствените мрежи от Китай в съседни държави. Примерът на силата в автомобилопроизводството, която Тайланд придоби, след като отмени ограниченията пред чуждестранните части, показва как правилната политика може да затвърди мястото на страните от Югоизточна Азия в китайската производствена машина.
За жалост други части от бързоразвиващия се свят имат по-малко поводи за радост. Те нямат на разположение голяма икономика, която да изпълнява ролята на ядрото на едно регионално обединение. Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) вкара в снабдителните вериги, пресичащи нашир и надлъж региона, мексиканските фирми, но не и онези от Централна и Южна Америка. Високите търговски бариери означават, че Западна Европа няма да помогне на Северна Африка по начина, по който го направи за Централна и Източна Европа.
И дори когато места като Индия или Африка южно от Сахара отмъкнат някое производство от хватката на "Азиатската фабрика", остава един друг проблем. Възможно е промишленото производство да не предлага повече заетостта и по-високите доходи, които осигуряваше преди. В миналото ориентираното към износ производство даваше на голям брой неквалифицирани работници възможността да отидат директно от полето в завода, като за един миг преобразяваше тяхната продуктивност. Сега технологичният напредък намали броя на работниците във фабриките. Китай и неговите съседи може и да се окажат последните страни, успели да се изкачат по стълбата на развитието, просто като наемат множество неквалифицирани хора да произвеждат стоки евтино.
Износът все още остава най-сигурният път към успеха за страните с нововъзникваща пазарна икономика. Конкуренцията на глобалните пазари е най-доброто средство за повишаване на производителността. Правителствата отвъд вратите на Азиатската фабрика обаче ще трябва да разчитат на няколко двигателя за развитие, не само на промишленото производство, но и на селското стопанство и услугите. Индийският информационно-технологичен сектор показва какво може да бъде постигнато, но той наема висококвалифицирани кадри, които са капка в морето от работна ръка в страната.
Един такъв модел на развитие изисква повече от политическите ръководители, отколкото конкуренцията на цените на труда в промишленото производство някога е направила. Необходимо е един по-либерален глобален режим на търговията с услуги да бъде приоритет за Южна Америка и Африка. Разходите за инфраструктура трябва да се съсредоточат върху фиброоптичните кабели, както и върху пристанищата и пътищата. Образованието е от първостепенно значение, тъй като страните, опитващи се да пробият на глобалните пазари, ще се нуждаят от квалифицирана работна ръка.
Всички тези условия изглеждат като прекалено високи изисквания към развиващите се страни. Но просто да се оставят и да чакат по-високите заплати в Китай да им поднесат работни места на тепсия, е рецепта за провал. (БТА)
14:42 | 08.09.22 г.