Да преобразиш индийската икономика

Управляващата досега в Индия партия „Индийски национален конгрес“ бе отстранена от власт от партия „Бхаратия джаната“ („Индийска народнапартия“) на парламентарните избори в страната, произведени между 7 април и 12 май. Това означава, че следващият индийски премиер ще е Нарендра Моди, човекът, който иска да преобрази националната икономика.

Той обеща да построи промишлени центрове, градове, водноелектрически централи и дори  високоскоростни влакове - по същество една индустриализирана и  урбанизирана Индия. Това е ключът към един по-бърз икономически растеж, но убягва на страната от известно време, пише в свой репортаж BBC, цитирана от БТА. 

На промишлеността се пада дял от едва 14% от брутния вътрешен продукт (БВП), а на индустрията като цяло, включително комуналните услуги - само една четвърт. Съотношението по същество е непроменено от 1960 година, а това означава, че Индия не е индустриализирана за разлика от другия азиатски гигант - Китай. Промишленото производство е в унисон с равнището в постиндустриалните икономики и изостава далеч зад производството в други азиатски икономики, които имат бърз растеж заради прехода от селското стопанство към индустрията.

Индия бе по-богата от Китай през 1990 година, но оттогава изостава. Едва миналата година средният годишен доход в страната надхвърли 1000 долара – нивото на най-бедните държави в света. Китай премина този праг преди едно десетилетие.

Има много причини за тази разлика. Индустриализацията обаче е една от важните. Един от начините, по които Китай извърши този процес, бе чрез експортно ориентирани индустриални зони.

Има една интересна теория за икономическия растеж на Индия. Откакто страната придобива независимост през 1947 година, нейната икономика расте по-бавно от очакваното. Правителството изглежда придаваше по-голямо значение на социалните програми,  като изкореняването на основни болести, отколкото на построяването на инфраструктура. Това обаче не е цялата картина.

Като разчита на това, което икономистите наричат заместваща вноса индустриализация, първоначално, до 80-те години на 20-и век, Индия се опита да си произвежда всичко сама и да води протекционистка политика. Тази стратегия обаче не създаде  секторите, необходими на икономиката.

След като започна да отваря икономиката си и по-специално след два последователни спасителни плана от Международния валутен фонд в началото на 80-те и 90-те години на 20-и век, а те бяха най-големите за времето си, Индия не привлече чуждестранните  инвестиции, за разлика от Китай, въпреки че и двете страни имат над 1 милиард жители.

Един от проблемите е човешкият капитал. По посещаемост на  училищата и грамотност на населението Индия изостава от азиатските си съседи. А един от факторите, необходими за  привличане на чуждестранни инвестиции, е именно полуквалифицираната работна ръка.

Интересно е какво направи Моди в управлявания досега от него щат Гуджарат - то напомня на специалната икономическа зона (СИЗ) в Китай - място, където пазарните механизми важат в по-голяма степен в сравнение с останалата част от страната.

СИЗ изиграха роля за интегрирането на Китай в глобалната търговия и помогнаха за засилване на икономическия му растеж. С други думи, може и да е предизвикателство да се прави бизнес в останалата част от страната, но в тези индустриални зони  инвестициите бяха приемани по-бързо и донесоха премерена доза инфраструктура и имигрантска работна ръка в подкрепа на бизнеса.

От важно значение е, че китайските СИЗ могат да взимат решения  на местно равнище за инвестиции и създаване на заводи. В известен смисъл Моди предложи именно това. След две години дебати с източния индийски щат Западна Бенгалия, Tata реши да построи завода си за автомобили Nano не там, а в Гуджарат.

Има компании и от други държави. Гуджарат е една от топ дестинациите за преки чуждестранни инвестиции в Индия. Моди освен това електрифицира почти всички 18 000 села в щата - нещо забележително в една страна, където само в една трета от селата  има прокаран ток.

Не всичко обаче бе успешно. Например, опитът за създаване на  финансов център в Гуджарат се провали, а други аспекти, които ще окажат влияние върху развитието на Индия, като социалните разходи, не бяха чак толкова важен приоритет.

От септември миналата година играчите на индийската фондова  борса са настроени оптимистично. Водещият индекс Sensex се повиши с 21%. Това, разбира се, не се дължи изцяло на очакванията за победа на Моди. За нов управител на централната  банка бе назначен Рагурам Раджан, с чието име бе свързан борсовият подем. С покачването на фондовите индекси в очакване на победата на Моди, аз си спомних за това, което ми каза  неотдавна предшественикът на Раджан - Дувури Субарао.

Най-важният фактор за повишаването на икономическия растеж на  Индия е не смяната във властта, а изпълнението на реформите. Това по всяка вероятност ще е истинският тест за правителството на Моди, при условие че да управляваш цяла страна съвсем не е като да управляваш един щат.