Министър-председателят на Япония Шиндзо Абе готви структурни промени в пенсионния фонд на страната, пише Reuters. Ръководството на фонда ще бъде разширено, като заедно с това ще получи допълнителни правомощия да измести фокуса от японските държавни облигации към по-доходоносни активи, споделят запознати с въпроса лица.
Правителството обмисля дали да назначи двама или трима професионални съветници към комисията, която управлява инвестициите на Държавния пенсионен инвестиционен фонд (Government Pension Investment Fund – GPIF), като те ще имат ключова роля в реформирането на фонда. Фондът е най-големият пенсионен такъв в света, като стойността му е 1,26 трлн. долара.
Подсилената комисия може да получи по-широки правомощия, които да ѝ дадат последната дума при решаването на това как фондът да инвестира средствата си. В момента тя се състои от представители на академичната общност и икономисти, както и представител на федерацията на професионалните съюзи в трудовия сектор, и такъв на бизнес кръговете в страната. Основната дейност на комисията засега е ограничена до съветване на президента на фонда.
Предложената реформа ще помогне на GPIF да се ориентира към по-рискови инвестиции като акции, вместо ниско доходните японски държавни облигации. Защитниците на реформата изтъкват, че инвестициите в активи с по-високата възвръщаемост ще се окажат от полза за бъдещите пенсионери в страната, чието население все повече застарява, и ще подпомогнат икономическия растеж.
GPIF вече направи стъпка в тази посока като през юли миналата година намали дела си, състоящ се от държавни облигации и се насочи към акции с цел да постигне по-висока възвръщаемост.
Към момента GPIF държи 60% от своите активи в японски държавни облигации, но от известно време Японската централна банка изкупува по-голямата част от новоемитирания държавен дълг като част от агресивно парично разхлабване.
Целта е фондът да заприлича на пенсионните фондове на Норвегия, Канада или щата Калифорния например, които държат повече от половината си активи в ценни книжа без фиксирана доходност. Също така с неговото реформиране премиерът Абе иска да покаже, че е готов да загърби идеята да използва фонда за финансиране на японския правителствен дълг, който достига 200% от БВП и е най-големият сред индустриализираните страни.
„GPIF има нужда от реформа в управлението и по-широки правомощия. Познанията на специалистите трябва да оказват влияние върху вземането на решения“, коментира депутатът от Либерално-демократическа партия Масахико Шибаяма, който ръководи комисия, изработваща предложения за реформи във финансовата сфера, които ще бъдат обявени през юни.
Предложените промени в управлението на фонда създават още по-голяма несигурност около бъдещето на президента на фонда Такахиро Митани, чийто мандат изтича след една година. Самият Митани, както и целият GPIF, отказа коментар.