Незаменимият инструмент за изборите в една от най-големите демокрации в света се произвежда в невзрачна малка фабрика в центъра на тропическия град Мисор. Mysore Paints & Varnish произвежда неизмиващото се лилаво мастило, в което след гласуване всеки гласоподавател трябва да натопи пръста си. Когато продължаващите няколко седмици избори в Индия приключат, около 800 милиона пръсти ще имат един уникален етикет, пише в свой анализ The Wall Street Journal.
Mysore Paints & Varnish е единствената компания, която е натоварена от индийското правителство с производството на мастилото. От повече от 50 години това мастило се прави в малка фабрика на фирмата. Раджеш Малхотра от избирателната комисия на Индия го нарича "гордостта на индийската демокрация".
Мастило, което замества документите, все още се използва в Индия и много други страни, за да се предотврати възможността за многократен вот на физическите лица. Мастилото не може просто да се измие и остава лесно видимо в продължение на най-малко една седмица.
Обикновено мастилото се изготвя с помощта на сребърен нитрат, но Mysore Paints е потайна, когато става въпрос за собствената ѝ рецепта. „Ние не можем да кажем дори на нашите жени и деца как го правим", казва управляващият директор Хара Кумар. "Това е строго секретно“.
За да се гарантира, че производственият процес остава поверителен, 16 камери наблюдават пространството във фабриката. Говори се, че по време на производствения процес в завода разположените вътре сили за сигурност се удвояват, въпреки че никой не дава информация за точния им брой. Ако уникалната формула за мастилото стане публично достояние, има опасност престъпници да успеят да манипулират изборите, например чрез оцветяване на пръстите на избирателите, преди те да са имали възможност да дадат своя глас.
С настъпването на сегашните избори в завода започва да цари оживление: повече от 100 химици, лабораторни работници и доставчици работят над най-голямата досега единична поръчка, която фабриката е получавала до момента. Те носят гумени ботуши, маски и ръкавици и пълнят виолетовата течност в два милиона малки оранжеви бутилки.
Секретността е само едно от предизвикателствата, пред които е изправена фабриката в навечерието на изборите. Веднъж бутилирано, мастилото трябва да бъде доставено във всички 28 щати и седем съюзни територии, област, която се простира върху около 3,3 милиона кв. км и скалисти плата в североизточната част, включително и заснежените планини на Кашмир.
„От 1962 г. ние доставяме мастилото навреме", казва гордо директорът Кумар. „Как биха могли изборите да успеят без нас". Дори и в чужбина мастилото вече е търсено. През 1978 г. например малката фабрика го е доставяла за изборите в Сингапур. Оттогава тя е доставена, по собствени данни на производителя, в най-малко 25 страни, включително Гана, Турция и Южна Африка.
При това бизнесът зад граница невинаги преминава без проблеми. Когато през 2004 г. фабриката изнася за Афганистан мастилото за първите избори в страната във времето след талибаните, местни медии пишат, че то може да се измива. Mysore Paints обаче отказва да понесе отговорност за това. В някои райони местните организатори на изборите са използвали прости маркери, а не тези от Индия, казва мениджърът на компания Хеманта Кумар, който не е роднина на едноименния директор на фабриката.
Напоследък районът на фабриката изглежда доста пуст. Последните доставки на мастилото вече са били извършени, като само няколко работници са били заети с тестове. K. Вишалакши, на 32-годишна възраст и химик в бяла престилка, разпределя мастилото от голяма кана в по-малки чашки. „Ние изпитваме мастилото през цялото време ", каза Вишалакши. „Мастилото трябва да залепва за пръстите, дори под слънчева светлина и дори ако се опитате да го измиете с препарат“. За изпитванията тя използва пръстите на своите служители, но те трябва да бъдат внимателни, за да не намажат някой свой показалец с мастило. В противен случай те няма да имат право да отидат на изборите.
Преди Индия да спечели независимостта си от Великобритания преди почти 70 години, фабриката, основана от крал Мисор през 1937 г., е била известна с произвеждания от нея червен восък, с който са били сертифицирани образователните дипломи и кралските заповеди. „Червеният восък е нашата гордост, той може да се използва само от малка, привилегирована група", казва управляващият директор Хара Кумар. Все още то се произвежда в малки количества, най-вече за университетите, които искат с него да подпечатват дипломите си, вместо с обикновен печат да попречат на впечатлението за безвремие.
„Преди време цели вагони бяха товарени с червен восък за органи и лидери в цял Мисор", каза той. „Днес това изглежда е позабравено". Междувременно компанията се гордее не заради доставките за монарха, а за обикновените хора. „Когато нашето мастило достига най-отдалечените кътчета на страната и по този начин до някой, който може би никога преди това не е гласувал – всичко това ни прави щастливи", казва Кумар. „Това е нашата гордост".
11:51 | 14.09.22 г.