Докато териториални спорове заплашват да въвлекат Япония и Китай в конфликт, друга, бавно надигаща се на Корейския полуостров криза би могла още повече да обтегне отношенията в региона, пише Wall Street Journal.
По всичко изглежда, че Северна Корея ще направи четвърти тест с ядрено устройство, което затвърждава намеренията на режима един ден той да разполага с ядрено оръжие, способно да порази всеки враг. Поредният ядрен опит от своя страна ще засили напрежението в региона, като вероятно САЩ ще подсилят ракетните си защити там. Същото важи и за Япония и Южна Корея.
А именно това е кошмарът на Китай – състезание по ядрено въоръжаване на границата ѝ, което освен това подсилва позициите на Япония в спора между двете страни за редица малки острови в Източнокитайско море.
Какво ще предприеме Китай обаче при подобен сценарий? „Те все повече гледат на Северна Корея като на пречка, отколкото като на източник на ползи“, смята високопоставено длъжностно лице от Външното министерство на Южна Корея. Пекин е разтревожен от режима на Ким Чен Ун, но все пак изоставянето на един от малкото му истински приятели в света би било сериозен завой в политиката, смята той.
Никоя друга държава няма такова влияние върху Северна Корея – без китайските доставки на храна и петрол севернокорейската икономика би се сринала. Това обаче не би било по вкуса на Пекин, въпреки че екзекуцията на Чан Сон Тхек – чичото на Ким Чен Ун, лиши Китай от един от най-доверените ѝ хора в Пхенян.
Въпреки всичко Китай все още държи на Северна Корея като буфер срещу американските военни бази в Южна Корея и се опасява, че евентуално падане на режима ще породи хаос по границите ѝ.
Знаейки това, Пхенян продължава с ядрените опити. „Те знаят, че Китай няма да премине границата на политическото говорене“, смята Чун Юнг Уо, бивш съветник по национална сигурност на южнокорейския президент.
Северна Корея най-вероятно разполага с прототипи на ядрена бомба. Доклад на мозъчния тръст 38 North предполага, че страната е провела поне един опит, при който най-вероятно е била тествана преносима интерконтинентална балистична ракета в края на март или началото на април.
А когато Пхенян съумее да закрепи ядреното си устройство и на ракета, половината икономики и население на планетата ще се осланят на милостта на Ким Чен Ун. Можем да потърсим утеха в това, че той може да е много далеч от постигането на тази си цел. А дори и да е способен да порази точно избраната цел, той едва ли ще го направи, тъй като знае, че държавата му моментално ще бъде изравнена със земята. С други думи, той ще предпочете режим на оцеляване пред самоубийство.
Все още обаче никоя от стратегиите за спиране на Северна Корея не е проработила. Тя и съседите ѝ, заедно със САЩ, периодично се събираха през годините на шестстранни срещи в опити да намерят изход от патовата ситуация. Други от използваните мерки за смекчаване на политиката на Пхенян включваха гаранции за сигурност, подкрепа за провеждането на невраждебна ядрена програма, както и възможност за посещение на американския президент в страната.
Сега обаче тези преговори са замразени. За Северна Корея ядреното оръжие е единственият начин да бъде защитен режима.
В резултат на това ООН наложи санкции на страната, като и САЩ направи това самостоятелно. Ефектът от санкциите обаче няма как да бъде същият както в Иран, която е много по-интегрирана в световната икономика. Последствията за Северна Корея, чиято международна търговия се разпростира в незаконни сектори като трафик на оръжие, наркотици и фалшиви пари, са почти нулеви.
Евентуален четвърти ядрен опит ще доведе след себе си нови санкции, които вероятно ще са насочени към севернокорейските финансови потоци, както и към състоянието на семейството на Ким Чен Ун, стига то да може да бъде установено. Възможно е Ким Чен Ун да се замисли, ако разточителният му начин на живот бъде застрашен и той бъде лишен от възможността да си купува подкрепата на севернокорейския елит, както и да финансира военните си фантазии.
Разбира се, съществува и възможността режимът да падне. Логично е да се предположи, че много висши държавни служители се страхуват за живота си след екзекуцията на чичото на диктатора, която разкри някои различия в иначе наглед монолитната власт.
Преврат срещу Ким Чен Ун обаче е малко вероятен. Той се оказа изненадващо ефективен в укрепването на своя контрол над военните, откакто наследи баща си Ким Чен Ир след смъртта му през 2011 г.
„Искаме или не, ще трябва да живеем с него“, казва Чун Юнг Уо, който определя Ун като „по-дързък, по-безскрупулен и по-опасен от своя баща“.
19:20 | 09.09.22 г.