Икономическа нестабилност, липса на иновации, демографски и екологични проблеми, доминираща роля на държавните предприятия и корупция. Това са причините, поради които Китай няма да може да стане първостепенен фактор в света на бизнеса.
Китай е втората по големина икономика в света, като прогнозата за растежа ѝ за 2014 г. е 7,7% - много над очакваните 2,8% в САЩ. Въпреки това обаче CNBC посочва 5 причини, поради които тя няма да успее да доминира световния бизнес.
1. Вътрешната икономика на страната е нестабилна. Икономиката на Китай е застрашително ориентирана към инвестиции, което я прави нестабилна. Половината от производството идва от фиксиран капитал, като за сравнение в повечето страни този процент е между 15 и 30%. Това означава, че е налице висока степен на разхищение на ресурси. Например, до 2015 г. са предвидени 55 нови летища, въпреки че според последни проучвания 75% от летищата в Китай са на загуба.
За нестабилността на икономиката допринасят и покачващите се правителствен и корпоративен дълг. Публичният дълг на Китай почти се е удвоил от 2010 г. насам, достигайки 58% от БВП. Една пета от новоемитирания дълг се използва за погасяване на стари задължения, а на регионално ниво все още се прибягва до продажба на земя за изчистване на дългове.
2. Иновациите в Китай са в зародишен етап. Наскоро Китай беше класирана на 25-о място по иновации в света, изоставайки от Полша и Австралия. Подправените академични проучвания за всеобхватна практика, а успешният бизнес най-често се гради, повтаряйки чужди бизнес модели.
Въпреки това в Пекин се наблюдава стремеж да се създават висококачествени продукти. Правят се опити да бъдат прокарвани нови идеи чрез бизнес кръгове в университети и частни корпорации и чрез закупуването на зараждащи се технологии от чужбина.
3. Демографските, екологични и социални предизвикателства ограничават растежа. Има поговорка, която гласи: Китай ще остарее преди да забогатее. Населението на страната ще бъде най-възрастното в света до 2030 г. и тази рязка демографска промяна ще се отрази върху намаляването на БВП с около 3%.
Относно екологията, добилият популярност „въздушен апокалипсис“ е обгърнал Пекин, Шанхай и голяма част от страната в гъст смог през последните 2 зими. Замърсяването на водата също е сериозен проблем, като 300 млн. души нямат достъп до чиста питейна вода.
Тези предизвикателства ще изискват сериозен икономически завой и преразпределяне на капитала, които ще пренасочат ресурсите на страната към вътрешността на ѝ и така ще ограничи възможността ѝ да увеличи световното си влияние.
4. Държавният сектор затруднява създаването на глобални компании. Предизвикателствата пред Китай в областта на икономиката и иновациите са отчасти отражение на продължителната доминация на 114-те хил. държавни предприятия. Те се ползват с преференции за заеми и субсидии, а същевременно печалбата им от ценни книжа е два пъти по-ниска от тази в частния сектор.
Освен това системата на държавните предприятия не работи в световен мащаб, тъй като успешните глобални корпорации се основават на система на меритокрация, каквато в държавните предприятия просто липсва.
5. Китай не се справя с корупцията. Управляващите все още не обръщат внимание на ширещата се корупция. В повечето китайски компании директорите са зависими от чужди интереси, а счетоводните скандали са ежедневие. А изграждането на световен бизнес без силно корпоративно управление е почти невъзможно и пред Китай има много работа в тази насока.
Икономическият растеж на Китай е закономерност през последните 25 години. Докато китайските компании започват да излизат на външните пазари, те ще водят на азиатските и ще бъдат важни играчи по света. Но горепосочените проблеми на Китайската народна република ще ѝ попречат да застане начело в света на глобалния бизнес.