Сорос: Китай, а не еврото, е най-големият риск за световната икономика

Бъдещата посока на Китай, а не еврото, е основният източник на несигурност в глобалната икономика в момента, смята легендарният инвеститор и филантроп Джордж Сорос, цитиран от CNBC. 

Според него китайският модел на растеж се е изчерпал. Сорос смята, че има противоречия в сегашните политики на китайските лидери, които ще имат дълбоко въздействие за страната и света, ако не бъдат разрешени.

„Китайското ръководство бе право да даде предимство на икономическия растеж за сметка на структурните реформи, защото реформите, съчетани с мерки за икономии, тласкат икономиката в дефлационна посока“, казва инвеститорът. „Има и вътрешно противоречие в сегашната политика на Китай: ускоряването на растежа също така подклажда експоненциален ръст на дълговете, което не е устойчиво за повече от няколко години“, посочва той. Макар че централната банка на Китай предприе стъпки за овладяване ръста на дълговете през 2012 г., правителството наложи волята си, когато забавянето започна да предизвиква колебания в икономиката, отбелязва Сорос. През юли 2013 г. управляващите наредиха на стоманената индустрия да рестартира пещите, а централната банка да улесни кредита, позволявайки на икономиката леко да се оттласне, припомня той.

Зависимостта на икономиката от кредита бе илюстрирана от скорошен доклад на сметната палата на Китай, който показа, че дългът на местните правителства се е увеличил със 67% от края на 2010 г., за да достигне близо 3 трлн. долара в края на юни 2013 г.

„Успешното трансформиране на Китай най-вероятно ще изисква както политически, така и икономически реформи, като евентуален провал ще подкопае все още широкото доверие в ръководството, което ще доведе до репресии в страната и военна конфронтация в чужбина“, смята Сорос. Според него има някой стряскащи сходства между финансовата среда в Китай сега и тази в САЩ преди кризата от 2008 г., но той признава, че контролът на китайското правителство  върху икономиката е ключова разлика между двете страни.

„В САЩ финансовите пазари доминират политиката, докато в Китай държавата притежава банките и по-голямата част от икономиката, а коунистическата партия контролира държавните предприятия“, отбелязва той.