Международният валутен фонд смята, че т. нар. „нетрадиционни мерки на парично-кредитната политика“ бяха и остават полезни, заяви генералният директор на финансовата институция Кристин Лагард на традиционния семинар на Федералния резерв на САЩ в Джаксън Хол, цитирана от ИТАР-ТАСС.
Лагард посочи, че според оценките на анализаторите на фонда програмата на количествени улеснения, представляваща монетарно стимулиране на американската икономика, „вероятно понижи доходността по дългосрочните облигации на САЩ с над 100 базисни пункта“ и „увеличи обема на световния брутен вътрешен продукт с над 1%“.
Според нейната оценка като цяло използването на нетрадиционни монетарни стимули „към днешна дата несъмнено е положително“. Тя подчерта, че не подкрепя „прибързания отказ“ от профилираните програми.
По думите ѝ те „са все още необходими там, където се прилагат“, макар в различните региони необходимостта от тях да не е еднаква. Според генералния директор на МВФ те ще бъдат необходими за още доста продължителен период от време в Европа и Япония.
Тя смята за положително влиянието на нетрадиционните монетарни стимули върху държавите с развиващи се икономики. По думите ѝ благодарение на тази политика от 2008 г. общият чист приток на капитали д тези страни е нараснал с 1,1 трлн. долара, а това е с 470 млрд. долара повече от дългосрочната структурна тенденция по този показател. В много от тези страни „през продължителен период стойността на акциите се повишаваше“, а в голяма част от регионите цените на недвижимите имоти нарастват, отбеляза Лагард.
Тя нееднократно е изразявала притеснение от настоящото „забавяне на темпото на растеж в държавите с развиващи се икономики“, като според нея това може да „отслаби ръста в света като цяло“.
Лайтмотив на речта на генералния директор на МВФ бе необходимостта от международно сътрудничество в интерес на икономическото възстановяване и развитие.
„Разполагаме с възможности за международно съгласуване и сътрудничество в областта на икономическата политика, за да постигнем по-добри резултати в световен мащаб. Нито една държава не живее сама за себе си. В съвременния взаимнообвързан свят вторичните ефекти от вътрешната политика, включително нетрадиционните монетарни стимули, могат да рекушират и да се върнат към своя източник. Отчитането на по-широкото въздействие на предприеманите мерки отговаря на общите ни интереси“, категорична бе тя.