Въпреки че китайската икономика сериозно забавя темпото си на растеж, кредитите в най-голямата азиатска икономика продължават да набъбват. Проектите, изпаднали в задънена улица, и замиращите индустрии изсмукват все по-голям дял от новите кредити, а по-продуктивните кандидати за финансиране изпитват остър недостиг на средства, пише Bloomberg.
Това е най-видно в сенчестия банков сектор на Китай - небанковите източници на финансиране, които отпускат заеми с невероятно темпо. Тръстовете, които продават инвестиционни продукти на китайците и използват приходите, за да отпускат кредити или да купуват други видове активи, бележат най-бърз растеж.
Изследване на Reuters показва, че по-малко от половината заеми от тръстове, одобрени през 2012 г., са използвани за финансиране на текущи икономически дейности, като например нов инвестиционен проект или увеличение на производството в съществуващ завод. Другата половина вероятно е отишла за рефинансиране на стари задължения, използвани за осъществяване на проекти, които вече не допринасят за икономическия растеж.
Резултатите предлагат едно възможно обяснение на все по-ярката липса на връзка между кредитирането и икономическия растеж в Китай. Много анализатори изразяват опасения, че т. нар. "кредитна интензивност" на китайския растеж се засилва. Нужни са още повече заеми, за да се произвежда същия обем икономически продукт. Никой обаче не е сигурен защо това е така.
Кредитната интензивност се влошава още повече от огромното натрупване на дълг в китайската финансова система от 2008 г., когато Китай даде началото на своя план от стимули за 650 млрд. долара, поддържан основно с кредити. По-голямата част от средствата бяха вложени в инфраструктура, имоти и нови производствени мощности. По данни на Reuters местните власти, строителните фирми и индустриите, страдащи от свръхкапацитет, общо са усвоили около 70% от заемите, отпуснати през 2012 г.
Според някои експерти прекомерните нива на дълговете са бомба със закъснител, която в крайна сметка ще предизвика вълна от фалити и икономически срив. Изследването обаче показва един различен, макар и не по-малко тревожен сценарий: бавна и мъчителна атрофия.