Върви ли Китай по дефлационния път на Япония?

След десетилетия на подражание на японското икономическо чудо, движено от износа, в Китай се появява опасност от изпадане в същия вид икономическа кома, от която Япония иска да се събуди вече 20 години. Китай опитва да отвикне от навик, усвоен от по-напредналата си съседка, да разчита на растеж на износа и инвестициите, подпомогнати от кредита, пише Ройтерс.

Това е направило икономиката небалансирана, казват икономистите, с прекомерни инвестиции в недвижими имоти и индустрии, които бързо губят предимството на ниските си разходи - от минното дело до електрониката, автомобилите и текстила. Заплатите се повишават, а възвръщаемостта на инвестициите спада. Със забавянето на растежа, президентът Си Дзинпин и премиерът Ли Къцян изглеждат решени да избегнат американски тип финансова криза, изпълнена с фалити и загуба на работни места. Предотвратяването на тази криза обаче може да реанимира болните сектори, задушавайки усилията за по-устойчив растеж, и да се създаде нещо като "зомби" банки и компании, каквито отнеха живеца на японската икономика, посочват икономисти. Като се добави и населението, която застарява по-бързо от японското, то може да се окаже, че Китай се опитва да направи невъзможното, тревожат се икономистите. "Хората си мислят, че демографията няма значение", казва Четан Aхя, главен икономист за Азия в Morgan Stanley в Хонг Конг. "Аз съм притеснен от дефлационния риск." Дефлацията може да изглежда малко вероятна в една икономика, която все още расте със 7,5% и където потребителските цени се повишават с 2,7% на година, но икономистите предупреждават, че Китай в много отношения прилича Япония през 1989 г. - две години преди катастрофата. Подобно на Япония, Китай разчита на банките да насочват инвестиции в експортните отрасли, за да създават работни места и да финансират развитието. В замяна на това лихвите са регулирани, за да гарантират на банките добра печалба. Тъй като най-рентабилните кредити са тези за най-слабо рисковите кредитополучатели, банките концентрираха кредитирането към големите държавни компании. Както Япония направи през 1980 г., Китай се опита да промени това чрез частично либерализиране на финансовия сектор - създаване на облигационен пазар и на възможности за небанково кредитиране. Но както и в Япония, това насърчи банките да кредитират повече, а не по-разумно, което подкрепи имотния балон.

Ситуацията се влоши през 2009 г., когато Китай стартира кредитно подкрепена програма за 4 трилиона юана, за да предотврати глобалната криза.

Докато в Япония кредитът се разшири от 127 на сто от БВП до 176% между 1980 и 1990 г., то кредитите в Китай нараснаха от 105 процента през 2000 г. до 187% от БВП през миналата година, посочва JPMorgan Chase Проблемът на Китай в момента е, че всеки нов юан инвестициите носи намаляващ нов БВП. Забавянето вече дава признаци на дефлационен натиск: цените на производител се понижават вече 16 месеца, а Morgan Stanley отбелязва, че реалните разходи по заемите от 8,7% изпреварват растежа на сектора. Един от рисковете, следователно е, че китайските реформи снижиха растежа достатъчно, за да предизвикат вълна от фалити, която разтърсва цялата финансова система. "Много е важно да се забави ръстът на кредита", казва Грейс Нгъ, старши икономист за Китай в JP Morgan в Хонг Конг. "Но ако намалим задлъжнялостта твърде бързо, рискът в реалната икономика може да стане прекалено голям."