За китайската банкова система 2013 г. може да се очертае като година, която биха искали да забравят, пише в свой коментар MarketWatch.
Очаква се необслужваните кредити да „нараснат значително“ през настоящата година, смята икономистът в шанхайския филиал на Standard Chartered Стивън Грийн.
Той предупреждава, че натрупващият се проблем с кредитите съвпада с историческия цикъл, при който китайските банки се налага да бъдат спасявани приблизително на всеки 10-ина години.
В свое проучване, публикувано вчера, той определя балансите на компаниите и правителството като такива „с висока степен на ливъридж“. Според изчисленията му общият ливъридж на системата е достигнал рекордните 206% от брутния вътрешен продукт на страната през 2012 г. В началото на века, когато китайската банкова система бе спасена за пореден път от правителството, общото ниво на ливъридж бе около 150% от БВП.
Китайските банки по принцип приемат, че ще бъдат подкрепени от правителството, ако необслужваните заеми нараснат прекалено, твърди Грийн. Той добави, че тази презумпция води до по-разхлабени стандарти при оценка на кредитния риск.
Цикълът на бум, последван от срив на кредитите и банкова криза, изискваше в миналото правителствената помощ да бъде предоставена на най-добрите банки, но са налице признаци, че нещата едва ли ще се окажат толкова лесни в бъдеще, посочва икономистът. По думите му настоящият модел на инвестиции и финансиране в Китай е остарял.
Един от рисковете при висока задлъжнялост е, че финансовият сектор става уязвим на значителен спад в икономиката, твърди той. Нещо повече, балансът, при който домакинствата издържат с ниски нива на спестяване, докато финансовата система осигурява икономически растеж, в основата си вече е изчерпан.
„Тази цена бе приемлива, докато финансовата система осигуряваше ръст“, подчертава икономистът. „Системата обаче сега все повече изглежда динамично небалансирана – разходите ѝ нарастват, а ползите намаляват“, добавя той.
Грийн изтъква ниските нива на ипотеките и спекулативните балони като разрушителни последици от настоящото развитие.
Междувременно китайските домакинства няма да искат или да бъдат в състояние да плащат още дълго време. През следващите 10 години домакинствата ще влагат малка част от спестяванията си в депозитите с ниски лихви, предлагани от местните банки.
Според Грийн спадът може да бъде проследен до застаряващото население, но и до подобрените инвестиционни възможности за спестяванията.