“Произведеното в Китай“ поскъпва

Европа най-накрая откри нещо, което може да изнася за Китай – забавящ се ръст, коментира MarketWatch. Китайският износ през юли е нараснал с мизерния 1% на годишна база при ръст от 11,3% през юни. Износът за Европейския съюз води забавянето, понижавайки се с 16,2% на годишна база.

Не всички тревоги за китайския износ обаче идват от Брюксел. Джан Бин, икономист в Китайската академия за социални науки, твърди, че и дългосрочното влошаване на конкурентоспособността трябва да бъде обвинено за слабите резултати в износа на страната. Мнението му си заслужава да бъде анализирано.

Ръстът на китайския износ достигна своя връх през 2004 г. при увеличение от 34,5% на годишна база. Оттогава разходите на производителите са нараснали навсякъде. Средното заплащане се е повишило с над 150 %. Цената на земята се е повишила с над 70%.

Нейт Теплин, анализатор за китайската енергетика в Dragonomics, заяви, че цените на електроенергията са нараснали с над 30%.

Увеличавайки грижите на износителите, юанът поскъпна с над 30% спрямо щатския долар.

Бързият ръст на заводските цени е лоша новина. Огромното мнозинство от китайските износители са конкурентни с цената, без помен от технология или марка, която да ги различава.

Подобренията в производителността на труда – която според Световната банка нараства с над 8% годишно – компенсират част от въздействието от нарастващите разходи, но не цялото.

Сред поелите болезнения удар е хонконгската компания Li & Fung, която се разрасна бързо главно заради продажбата на произведени в Китай стоки на Wal-Mart и други западни вериги за продажби на дребно. За първата половина на 2012 г. обаче нейната оперативна печалба е намаляла с 22% на годишна база, след като по-ниският марж на печалба каза тежката си дума.

Ужасните данни за износа през юли заедно със забавения ръст в индустриалното производство и резкият спад при отпуснатите нови кредити правят почти сигурно нови мерки от страна на правителството за стимулиране на ръста.

Поскъпването на юана ще бъде задържано, а Пекин разполага и с пространство за понижаване на лихвените проценти и за повишаване на обществените разходи. Налице е достатъчен политически ресурс в подкрепа на ръста на брутния вътрешен продукт на страната над целта на правителството от 7,5% за настоящата година.

Загърбвайки влошаващият се износ обаче, конкурентоспособността ще се окаже още по-тежко предизвикателство.