Основните потребители на ирански петрол Китай и Индия намират начини да заобиколят финансовите санкции, наложени на ислямската република от САЩ и Европейския съюз (ЕС), като търгуват с местни валути и суровини, включително жито, соя и потребителски стоки, съобщава Bloomberg.
Индия, вторият основен вносител на ирански петрол е създала сметка в рупии в своя държавна банка, с която възнамерява да погаси 45% от петролните си задължения към Иран, посочва представител на правителството в Делхи.
Китай, най-големият потребител на ирански петрол вече урежда част от своя внос чрез бартер, заяви преди месец управителят на иранската централна банка Махмуд Бахмани. Иран също се опитва да търгува петрол за жито от Пакистан и Русия, разкриват руски и пакистански медии.
Тенденцията е все по-широко разпространена, посочват анализатори. Това обаче не носи на Техеран твърдата валута от която се нуждае, за да спре обезценяването на реала и за да финансира ядрената си програма.
Иран изпитва остър глад за долари и евро, а бартерните сделки го карат да харчи нефтени резерви за милиарди долари, казва Кенет Кацман от Congressional Research Service, надпартиен изследователски институт към Белия Дом.
„Иран не може да стабилизира валутата си с подобни нетрадиционни методи на плащане. Ето защо иранската икономика колабира“, казва Кацман. Иран всъщност продава „петрол за скрап“, допълва той.
През февруари Иран - вторият по-големина производител в Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) - обяви, че ще приема плащания във всякакви валути или злато, тъй като новите санкции затрудняват търговските му партньори да извършват плащания в долари и евро.
По-рано този месец системата за международни банкови преводи SWIFT (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication) изключи иранската централна банка и повече от 20 други ирански банки, с което на практика лиши Иран от възможността да участва в международни парични трансфери.
Най-големите печеливши от бартерната търговия с Иран са Индия и Китай, тъй като така утоляват енергийния си глад срещу евтини рупии, юани или земеделски стоки, изтъкват анализатори.
Иран използва юани, платени в китайска банка, за да купува китайски перални, хладилници, електроника, играчки, дрехи и козметика, посочва Кацман.
Плащанията в рупии от Индия, които вероятно ще надхвърлят 4 млрд. долара на година, ще бъдат депозирани в държавната индийска банка UCO Bank, която няма операции с щатски банки и е малко вероятно да бъде засегната от глобалните санкции, посочва източник от индийското правителство, пожелал анонимност поради конфиденциалността на информацията.
По данни на Международния валутен фонд (МВФ) от износ на петрол през 2011 г. Иран е спечелил около 100 млрд. долара.
06:42 | 12.09.22 г.