Китайският държавен фонд China Investment Corp (CIC) ще получи повече пари за придобивания на чужди компании. Според информация на Financial Times Пекин ще налее във фонда допълнително между 100 и 200 млрд. долара. CIC вече е вложил 110 млрд. долара в чужбина и така е намалил предвидените за офшорни инвестиции резерви, пише FT.
Държавният фонд бе основан през 2007 г. с цел да влага част от китайските валутни резерви в акции. Тогава резервът беше в размер на 1,5 трлн. долара, а днес е двойно по-висок.
Заради огромния износ в целия свят китайските предприятия внасят в страната огромни количества чуждестранна валута, която след това обменят в централната банка в Пекин за юани. Получените по този начин в банката чужди валути се управляват от валутната служба Safe. Голяма част от средствата се влагат в американски държавни ценни книжа. В края на февруари по данни на американското финансово министерство Китай е имал ценни книжа за 1154 млрд. долара.
Тези ценни книжа обаче се характеризират с ниска възвращаемост. Освен това пазарната им стойност в голяма степен е зависима от американската парична политика. Така например се очаква цените им да паднат в края на юни, когато американският Федерален резерв ще приключи с милиардните покупки на ценни книжа в подкрепа на конюнктурата. Затова и Пекин заяви повторно, че ще преосмисли вложенията си.
Така, освен увеличението на капитала с още 200 млрд. долара, CIC обмисля и създаването на няколко нови дъщерни инвестиционни дружества. Планира се поне един фонд за инвестиции в енергийни ресурси и ценни метали, както и един за вложения в чужда валута, пишат китайските вестници.
При първите си инвестиции зад граница Пекин претърпя поражения. В края на 2007 г. CIC придоби за 5 млрд. долара 10% от американската банка Morgan Stanley, чиито акции се сринаха още в началото на финансовата криза. Подобна бе съдбата и на китайските вложения в дружеството за дялово инвестиране Blackstone.
След тези лоши инвестиции китайският фонд се обърна към пазара на енергия и ресурси. През 2009 г. CIC придоби дялове в канадския металопроизводител Teck Resources и в руската нефтена група Nobel Oil.