Аварията в ядрената централа във Фукушима е следствие на десетилетия фалшификации на доклади за безопасността, прикриване на фатални инциденти в японски ядрени централи и подценяване на земетръсните рискове, пише Bloomberg.
Разрушителното земетресение с магнитуд от 9 по скалата на Рихтер и последвалото цунами се случват по-малко от четири години, след като земетресение от 6,8-ма степен затвори най-голямата ядрена електроцентрала в света, Кашивазаки, собственост на Tokyo Electric Power Co, също като тази във Фукушима.
През 2002 г. и 2007 г. разкрития, че компанията е излъгала за извършени ремонти на ядрени мощности доведе до оставката на президента на Electric Power и триседмично затваряне на всичките 17 реактора в Кашивазаки.
Тъй като Япония не разполага с почти никакви резерви от нефт и газ, след края на Втората световна война развитието на ядрената енергия се превърна в приоритет за страната. В Япония има 54 действащи ядрени реактора – повече от която и да е друга страна освен САЩ и Франция. Разположена в един от най-силно земетръсните райони в света, Япония рискува сигурността си, за да задоволи енергийния си глад.
Инженери, работили в японската ядрена индустрия, разказват за поредица инциденти, фалшифицирани доклади и бездействието на японските правителства по отношение на ядрената безопасност.
Според Катцухико Ишибаши, професор по сеизмология в университета в Кобе, историята на японските ядрени инциденти произтича от прекомерната увереност в сигурността на реакторите. През 2006 г. той се оттегля от правителствената комисия по ядрена безопасност с мотива, че процесът на оценка на безопасността на реакторите е опорочен и „ненаучен“.
В интервю от 2007 г., след като ядрената централа в Кашивазаки беше ударена от земетресение, Ишибаши заявява, че са необходими фундаментални подобрения в инженерния стандарт за атомните централи в Япония и че ако това не бъде направено, страната може да бъде поразена от катастрофално бедствие.
„Не се поучаваме от нищо“, казва Ишибаши. „Ядрената енергия е национална политика за Япония и се усеща определено нежелание от страна на правителството да оказва по-стриктен надзор“.
За да бъдем честни, Япония не е страната с най-лош контрол на ядрената безопасност. Международната агенция за ядрена енергия (IAEA) класира ядрените инциденти по скала от 0 до 7, като аварията в Чернобил в бившия Съветски Съюз се оценява като инцидент от най-опасната 7-ма степен.
Катастрофата във Фукушима, където стоманените контейнери в няколко от реакторите вече са разрушени, днес беше оценена като инцидент от 5-та степен. От същата категория е и инцидентът през 1979 г. в ядрената централа Three Mile Island в Пенсилвания, САЩ.
„Най-важното е, че това не е Чернобил“, казва Кен Брокман, бивш директор в IAEA. „Усилията по овладяване на аварията дават резултат. Това, което е смущаващо обаче, са проблемите в самата централа, които ни доведоха до инцидента“.
На 11 март 40-годишната централа във Фукушима - построена през 70-те години, когато стартира изграждането на първите ядрени мощности в Япония - устоя на най-силното земетресение в историята на страната. Впоследствие резервните генератори на централата бяха повредени от 7-метрова вълна цунами, охладителната система на реакторите беше изключена и това предизвика авария.
Поради липсата на електричество за изпомпване на вода за охлаждане на ядрата на реакторите, инженерите изпуснаха радиоактивна пара в атмосферата и това доведе до серия експлозии, разрушили бетонните обвивки на реакторите.
Радиацията около Фукушима се повишава, което стана причина за евакуацията на 200 хил. души. Радиационният фон в покрайнините на Токио, 30-милионната японска столица, разположена на 240 км на юг от централата, също се повишава.
Резервните дизелови генератори, които са можели да предотвратят катастрофата, са били инсталирани в мазето и така са станали лесна плячка на морските вълни.
„Това е страната, която е измислила думата цунами“, казва Брокман от щатската комисия за ядрена безопасност. „Япония ще трябва да преразгледа механизмите за надзор на ядрената си индустрия“.
Поредицата от събития, довели до катастрофата във Фукушима, са били описани в доклад, публикуван в САЩ преди две десетилетия. Доклад на щатската комисия за ядрена безопасност от 1990 г. идентифицира евентуална повреда на резервните дизелови генератори вследствие на земетресение като една от „най-вероятните причини“ за ядрени инциденти, причинени от външни фактори, тъй като това би довело до спиране на охладителната система на реакторите.
Въпреки че през 2004 г. този доклад е бил представен и от японската агенция по ядрена безопасност, адекватни мерки за разрешаване на проблема изглежда не са били предприети от Tokyo Electric, коментира Юн Татено, бивш изследовател на агенцията и професор от университета Чоу.
През 1975 г. Мицухико Танака, инженер на Babcock Hitachi K.K., е работил в екипа, произвел стоманен контейнер на стойност 250 млн. долара, поръчан от Tokyo Electric. Днес в този контейнер се намира ядрото на реактор 4 на авариралата централа във Фукушима.
По думите на Танака по време на производството контейнерът е бил повреден. Той твърди, че разполага с тази информация, тъй като е участвал в прикриването й. Когато след аварията в Чернобил, десетилетие по-късно, той повдига въпроса, администрацията го игнорира.
През 2002 г. Tokyo Electric призна, че в продължение на две десетилетия е фалшифицирала доклади за извършване на ремонтни дейности в ядрените си централи. Като резултат президентът на компанията подаде оставка.
През 2007 г. компанията призна и за 6 извънредни спирания на ядрената централа във Фукушима, както и за „продължила няколко часа критична ситуация в реактор 3 на централата“.
00:15 | 14.09.22 г.