Растящата инфлация вещае поскъпване на валутите в Азия

Ускоряването на инфлацията в развиващите се азиатски икономики вещае по-високи лихвени проценти в региона, а това на свой ред ще вдигне курса на местните валути, пише Bloomberg.

Данните от последните дни затвърдиха тенденцията на покачване на потребителските цени в Азия. В Индия животът поскъпна с 11,49% на годишна база през февруари, докато в Сингапур инфлацията се ускори до двугодишен връх от 5,5% през януари. Цените в Малайзия се вдигнаха с 2,4% през януари, а във Виетнам инфлацията скочи до 12,31%.

В отговор на растящите цени централните банки на Китай, Индия, Индонезия, Южна Корея, Тайланд и Виетнам взеха мерки за ограничаване на паричното предлагане чрез по-високи лихвени проценти и банкови резерви. По този начин разликата между местните лихвени равнища и нулевите лихвени проценти в САЩ нарасна още повече, което води до приток на спекулативен капитал към азиатските страни.

Междувременно рязкото поскъпване на петрола и суровините заплашва да подхрани още повече инфлацията, докато притокът на капитали към пазарите в Азия допълнително тласка цените на активите нагоре, коментират анализатори от Standard & Poor's .

„Азиатски централни банки ще трябва да продължат да затягат паричната си политика през следващите месеци“, по думите на икономистът от Merrill Lynch Чуа Хак Бин. Растящите цени на петрола са „следващата голяма заплаха след скока в цените на хранителните продукти“, допълва той.

Засилването на азиатските валути

Увеличение от 10% в цените на петрола повишава инфлацията в азиатските страни с около 10 до 40 базисни пункта, като ефектът се усеща по-силно в държавите с по-ниски доходи, посочва Чуа Хак Бин. Поскъпването на валутите им обаче компенсира част от инфлацията, защото прави по-ниски цените на вносните стоки. Контролирането на скока в цените чрез оскъпяване на местната валута обаче може да загуби своите ползи при по-съществено забавяне на ръста на икономиките в Азия, посочва икономистът на Merrill Lynch.

Азиатските валути са поскъпнали през последната година заради очаквания, че централните банки в региона ще вдигнат лихвените си проценти заради засилването на инфлацията. Данни на Bloomberg показват, че десетте най-търгувани валути сред развиващите се азиатски икономики са поскъпнали средно с 4,4% срещу щатския долар за последните 12 месеца.

Поскъпването на суровините обаче може да навреди на икономическия растеж, и то не само в Азия, но и в световен мащаб, като някои анализатори вече предупредиха за опасност от стагфлация (икономически застой в комбинация с висока инфлация и безработица).

Последиците от поскъпването на храните

Предлагането на редица селскостопански стоки, като царевица, памук и зърно, бе засегнато от тежките климатични условия, докато търсенето продължава да расте в Китай и други развиващи се страни. Политическата несигурност в Близкия Изток междувременно тласна цените на петрола нагоре, което ще засили инфлационния натиск.

Повишаващите се цени на храните станаха причина за масови протести в Тунис и Индия, което подтикна индийската централната банка да вдигне бързо лихвените си проценти като средство за борба с инфлацията. Централната банка на Индия увеличи своя основен лихвен процент седем пъти за последната година до сегашното му ниво от 6,5 на сто.

Междувременно, във Виетнам ефектът от поскъпването на енергията и засилването на инфлацията се засили повече в резултат от четирите обезценки на местната валута за последите 12 месеца. Освен това централната банка вдигна с 2 процентни пункта основния си лихвен процент до 11 на сто през миналата седмица.

Високата инфлация и рискът от балон на пазара на недвижими имоти бяха посочени като основни предизвикателства пред икономиката на Хонконг от правителството през тази седмица. Фиксираният курс на хонконгския към щатския долар не позволява на централната банка да използва лихвените проценти за ограничаване на ценовия натиск.

Много от азиатските правителства обаче не са склонни да позволят по-бързо поскъпване на валутите си в отговор на бързото възстановяване на икономиките им от кризата. За тази цел много от страните в региона предприеха мерки за ограничаване на капиталовите потоци, които обаче засега не дават сериозен резултат.