Най-големият икономически урок, който Япония тепърва ще даде на света

Япония е най-бързо застаряващата страна в историята и е на път да попадне във вихъра на демографска криза без аналог, пише The Economist. Това е първата голяма икономика в историята, чието общество се свива бързо по естествени причини - средната възраст е 44 в момента, а очакваната продължителност на живота е 83 години, като е сред най-високите в света.

Успоредно с това раждаемостта в страната е сред най-ниските в света – 1,4 деца на жена. Това означава, че през следващите 40 години населението, което в момента е 127 млн. души, се очаква да намалее с 38 млн. До 2050 г. четирима от всеки десет японци ще бъдат на възраст над 65 години.

Демографската криза се усложнява и от това, че Япония е затънала в държавни дългове заради големите публични разходи. Страната има едно от най-високите съотношения между дълг и БВП в света, което ще има тежки последици за икономиката и обществото по пътя към демографската неизвестност.

Между 2000 и 2005 г. броят на хората, живеещи в малките градове и села на Япония, е спаднал с 10 млн. Само големите градове като Токио продължават да се разрастват, но и те ще започнат да „застаряват“ в рамките на няколко десетилетия.

Това, което е от най-голямо значение за икономическите перспективи пред Япония, е намаляването на населението в трудоспособна възраст, или хората на възраст 15-64 години, което се свива от 1996 г. За около 50 години след Втората световна война комбинацията от бързо увеличаващата се работна сила и производителност на известните със своята трудолюбивост японци създава невиждан икономически ръст. В рамките на две поколения броят на хората в трудоспособна възраст нараства с 37 млн. и по този начин Япония възкръсва от военните руини като втората по големина икономика в света.

През следващите 40 години обаче този процес се очаква да се обърне. Населението в трудоспособна възраст ще се свие толкова бързо, че до 2050 г. ще бъде по-малобройно, отколкото е било през 1950 г. Освен ако производителността в Япония не се увеличава по-бързо от спада на работната сила, което изглежда малко вероятно, икономиката ще се свива. Тази година тя бе изпреварена от Китай по размер.

Последиците ще станат по-ясни още през 2012 г., когато първите представители на поколението на бейби бумърите от 1947-49 г. навършат 65 години. От този момент нататък се очаква демографията сериозно да влоши другите проблеми на Япония - дълг, дефицит и дефлация. И, освен ако възрастта за пенсиониране не се вдига идентично с продължителността на живота, застаряването на населението автоматично ще повиши пенсионните разходи и допълнително ще натоварва публичните финанси.

Демографската криза може също да засили дефлацията в страната, а недостигът на работници вероятно ще намали инвестициите на компаниите в нови производствени мощности.

Това ще превърне Япония в първия експеримент за това как да се реши проблема със застаряването и намаляването на населението. В Западна Европа населението в трудоспособна възраст вече намалява, макар и не толкова бързо, колкото в Япония. Източна Азия също следи внимателно развитието на Япония заради сходните индустриални модели на растеж. Страни като Южна Корея и Китай се развиха бързо, подобно на следвоенния бум в Япония, по същите причини – силен прираст на работната ръка и износа, благодарение на увеличението на производителността. Но и в Южна Корея и Китай населението в трудоспособна възраст твърде скоро ще започне да се свива.

Един от най-лошите странични ефекти от застаряването на населението в Япония е, че младите ще са тези, които ще пострадат най-много. Въпреки че безработицата може да остане сред най-ниските в света на богатите страни, много от работните места за младите ще са по-нискостоящи заради застаряването на населението и модела на израстване в йерархията на базата на трудовия стаж.

За да подсигури пенсионирането на застаряващото население и да предостави на поколенията, които го следват, икономическите възможности, от които имат нужда, Япония се нуждае от мерки, с които да се предотврати социалната катастрофа, до която може да се стигне заради лошата демография.

Ето защо страната се нуждае от мащабен план за застаряването на населението. Увеличаването на производителността, което ще противодейства на ефектите от намаляването на работната сила, ще изисква културна революция, особено в бизнеса. Обръщането към пазарите, които се отварят в много от развиващите се страни в Азия, ще изисква Япония да преодолее 150 години на недоверие към региона.

Все пак има и две причини за предпазлив оптимизъм. Едната е, че, за разлика от много от богатите икономики, Япония не е изоставила своето индустриалното наследство. Страната освен това има сплотена работна сила и все още може да създава иновационни продукти.

Другата причина за надежда е политическа. Япония направи огромна стъпка през миналата година, като сложи край на еднопартийното управление, което бе в сила от 1955 г. Демократическата партия на Япония, която спечели изборите през 2009 г., бе объркана в първата година на управление, но победата сама по себе си е ясен знак за растящото нетърпение на избирателите към водената дотогава политика. Сега единствено остава управляващите да покажат, че могат да извършат нужните промени.