В продължение на години Шанхай бе водещата борса в Китай, черпеща сили от стабилния поток първични публични предлагания (IPO) от най-големите държавни компании в страната.
През тази година обаче тя бе изпреварена от борсата в южния индустриален град Шънджън, която преживява бум на IPO-та от по-малки частни компании, пише Financial Times.
От началото на 2010 в Шънджън 246 компании са набрали рекордните 33,6 млрд. долара (три пъти повече от цялата 2009) спрямо емисии за 24,1 млрд. долара в Шанхай.
Борсата обаче е все още малка част от китайската финансова система, в която от началото на годината банките са отпуснали нови заеми на стойност 900 млрд. долара.
Повечето от компаниите, листнати в Шънджън, са малки и средни по размер фирми, собственост на частни предприемачи, в противовес на държавните мастодонти, които обикновено гравитират около Шанхай.
„Властите в Китай осъзнаха изключителната важност за страната на по-големия достъп на частни компании до дялов капитал“, казва Питър Фурман, президент на базираната в Шънджън инвестиционна банка China First Capital.
Китайската комисия за ценни книжа изглежда рязко е ускорила одобренията на първични публични предлагания в Шънджън през настоящата година.
Техният бум представлява свеж извор на капитали за по-малките частни компании, които обичайно изпитват недостиг на средства, заради контролираната от държавата банкова система, която предпочита да кредитира други правителствени структури.
Борсата става все по-атрактивна и за инвеститорите в непублични компании, позволявайки им да излязат изгодно от инвестициите си в Китай.
Goldman Sachs например реализира близо 200 пъти печалба върху инвестицията си от 5 млн. долара в производителя на лекарства Hepalink, който бе листнат в Шънджън през април.
Китайските инвеститори, които имат ограничения да инвестират в чужбина, остават „гладни“ за бързорастящи местни компании, дори и оценени двойно по-скъпо от средното за чуждите пазари.
Някои анализатори се съмняват дали много от компаниите, които търсят финансиране в Шънджън ще оправдаят в дългосрочен план настоящите очаквания за растеж, камо ли да се превърнат в национални или пък глобални лидери.
Малцина обаче се съмняват в способността им да набират капитал при сегашното изобилие на ликвидност в китайската финансова система.
„Дойде времето на частния сектор в Китай, който има остра нужда от капитал“, смята Фрейзър Хауи, автор на книга за историята на местните фондови пазари.