Украйна иска да си върне контрола над окупирания Херсон в южната част на страната и заяви, че е ударила склад за боеприпаси с ракета. Въпреки че руските войски са съсредоточени на изток, южният украински град Николаев също съобщава за нападения. Междувременно има надежда за решаване на спора за доставките на зърно. Представители на Москва и Киев се очакват в Истанбул за консултации. 138-ият ден от войната накратко.
Украйна започна контраофанзива в Херсон
Украйна започна контраофанзива в южната част на страната, за да си възвърне контрола над завладените от Русия територии. Според украински източници целите са били обстрелвани с ракети с далечен обсег, като е бил засегнат склад за боеприпаси в село Нова Каховка край Херсон. Убити са 52 руснаци. По данни на руската администрация в региона най-малко седем души са загинали при украинския обстрел. Други около 60 души са били ранени, съобщи ръководителят на администрацията Владимир Леонтиев, цитиран от руската информационна агенция ТАСС. Информацията не може да бъде проверена по независим начин. Леонтиев съобщи също, че е бил засегнат склад със селитра. Нитратът може да се използва като тор, както и за производство на експлозиви. При нападението са използвани ракети от американската мобилна ракетна система HIMARS.
Русия и Украйна се съвещават в Истанбул за доставките на зърно
Междувременно има надежда за решение на спора относно блокирания от Русия износ на зърно от Украйна. Делегации от Русия и Украйна ще се срещнат в Турция в сряда, за да обсъдят възобновяването на доставките на зърно през Черно море. Според Анкара в срещата в Истанбул ще участват и представители на ООН и Турция. От седмици международната общност настоява Русия да разреши износа на украинско зърно.
Доставя ли Иран дронове за Русия?
Според САЩ Иран иска да подкрепи Русия във войната. „Нашата разузнавателна информация показва, че иранското правителство се готви бързо да разположи няколкостотин безпилотни летателни апарата, включително такива, които могат да пренасят оръжие", заяви съветникът на президента на САЩ Джо Байдън по въпросите на националната сигурност Джейк Съливан. Иран също така ще обучава руснаците да използват тези самолети, които често се наричат дронове, добави Съливан. Не е ясно дали такива оръжия вече са били доставени. Иран отрича изявленията на Съливан. Тя подкрепяла дипломатическото и се противопоставяла на военното решение на конфликта.
Руснаците действат и в южната част на страната: подновяване на атаката срещу Николаев
Руските сили са съсредоточили атаките си в източната част на страната. След превземането на Луганска област Донецк вече е в полезрението на Русия; ако Москва успее там, целият Донбас ще бъде превзет. Губернаторът на Донецка област Павло Кириленко заяви, че в региона се наблюдава значително струпване на руски войски, особено в района на Бахмут и Сиверск, както и в Словянск и Краматорск. Обстрелът продължава по цялата фронтова линия.
Руските войски все още се опитват да пробият, но са отблъснати, каза Кириленко. Според агенция ТАСС руските сили вече са обкръжили Сиверск. Южният украински град Николаев също беше атакуван от руски войски. Според губернатора на едноименната област най-малко дванадесет души са били ранени. Удари от множество ракетни установки са поразили две медицински заведения и жилищни сгради, съобщи губернаторът Виталий Ким в Telegram.
Словения очаква скорошна пръстеновидна размяна на оръжия с Германия
Словенският министър-председател Роберт Голоб очаква до края на лятото да бъде постигнато споразумение с Германия за размяна на оръжия. Съгласно споразумението страната трябва да предаде на Украйна танкове Т72 и да получи в замяна военно оборудване от Германия. Според Голоб оръжията руско производство, които все още са на разположение в източноевропейските страни, са по-лесни за използване от украинските войници. По-рано той заяви, че Словения вече е доставила оръжие на Украйна.
„Скоро обаче няма да има повече оръжия руско производство", каза той за запасите в страната, член на НАТО. Голоб отхвърли обвинението за забавяне заради пръстеновидната замяна. Най-голямото забавяне, според него, е било и в случая със словенските оръжия, тъй като изхвърлените военни средства първо е трябвало да бъдат приведени в състояние да функционират отново.
САЩ подкрепят Украйна с още 1,7 млрд. долара
САЩ предоставиха на Украйна, която беше нападната от Русия, още 1,7 млрд. щатски долара (1,69 млрд. евро) като безвъзмездна помощ за държавния бюджет. Според Американската агенция за международно развитие парите трябва да се използват за изплащане на заплатите на здравните работници, например. Парите трябва да гарантират, че правителството в Киев ще може да продължи работата си и да гарантира основни услуги, като тези от здравеопазването. По данни на агенцията тя вече е отпуснала безвъзмездни средства на обща стойност 4 млрд. долара.
ЕС е замразила 14 млрд. евро на олигарси
По собствена информация ЕС досега е замразил руски активи на стойност почти 14 млрд. евро. Това са активи, принадлежащи на олигарси, други физически лица, както и на дружества, сдружения или организации, обяснява комисарят на ЕС по въпросите на правосъдието Дидие Рейндерс. „Това е доста сериозна сума".
Въпреки това по-голямата част от точно 13,8 млрд. евро – повече от 12 млрд. евро, се падат само на пет от 27-те държави от ЕС, каза той. „Затова трябва да убедим останалите да направят същото", казва Рейндерс преди срещата на министрите на правосъдието на ЕС в Прага. Той не съобщи кои са петте замесени държави.
Руската централна банка вижда признаци на икономическа стабилизация
Какъв е смисълът на санкциите? Това е често задаван въпрос. Руската централна банка вижда признаци на стабилизиране на икономиката след спада, последвал западните санкции. Кризата, предизвикана от войната в Украйна, се развива по-слабо, отколкото се опасявахме първоначално, заяви Кирил Тремасов, директор по паричната политика в руската централна банка.
Експертът говори преди заседанието на 22 юли, на което се очаква банката да намали допълнително основния си лихвен процент от 9,5%, за да подкрепи икономиката с по-евтини кредити. През май съветник на руския президент Владимир Путин прогнозира, че брутният вътрешен продукт на страната вероятно ще се свие с максимум 5% през 2022 г. Няколко седмици по-рано руското министерство на икономиката прогнозира спад от над 20% - най-резкият от разпадането на Съветския съюз през 1991 г. насам.
Австрия и Германия ще си помагат с енергоизточниците
Германия продължава да обсъжда енергийната си сигурност, която е разклатена от липсата на доставки на газ от Русия. Коалицията все по-често настоява за по-дълго време за експлоатация на трите оставащи атомни електроцентрали в страната. Междувременно между Германия и Австрия се създава съседски съюз за справяне с острия недостиг на газ. Това става ясно от съвместно изявление на съответните министри по въпросите на опазването на климата - Роберт Хабек и Леонор Гевеслер. „Това включва също така осигуряване на права за транзит в случай на недостиг на газ, при условие че няма технически причини или причини за безопасност, които да налагат обратното“.
Германия спира купуването на руски въглища от август
Германия ще спре изцяло закупуването на руски въглища на 1 август, а на руски петрол - на 31 декември тази година, заяви на пресконференция в Сидни германският зам.-министър на финансите Йорг Кукис. Ключовото предизвикателство ще бъде покриването на разликата, който ще остане, когато ЕС се откаже от 158-те милиарда кубични метра газ, които Русия доставя всяка година, подчерта Кукис пред енергийния форум в Сидни, организиран съвместно от австралийското правителство и Международната агенция по енергетика. По-рано Русия доставяше 40% от въглищата и петрола, използвани в Германия. „Всеки, който знае историята на петролопровода „Дружба“, който беше инструмент още на съветската империя над Източна Европа, знае, че отказът от тази зависимост не е нещо просто, но това е нещо, което ще постигнем след няколко месеца", подчерта той.
Германия подготвя с ускорени темпове терминали за внос на втечнен природен газ, който да помогне за покриването на недостига. Кукис обаче посочи, че САЩ и Катар могат заедно да доставят на Европа само около 30 милиарда кубични метра газ годишно под формата на втечнен природен газ.
ООН: Цивилните жертви на войната в Украйна са вече над 5000
Над 5000 цивилни са били убити в Украйна от началото на руската инвазия, започнала на 24-ти февруари, заяви днес Службата на Върховния комисар за правата на човека към ООН и добави, че реалният брой на загиналите вероятно е много по-голям. Службата на Върховния комисар за правата на човека към ООН, който разполага с десетки наблюдатели за спазване на правата на човека в Украйна, съобщи в седмичната си актуализация, че 5024 души са били убити, а 6520 са били ранени от началото на войната.
09:00 | 14.09.22 г.