Един печели, друг губи: Грузия се възползва от изтичането на мозъци от Русия

Дмитрий Клименко нанася последните детайли на нов нощен клуб в парк Ваке в Тбилиси, който цели да привлече част от десетките хиляди дезориентирани сънародници руснаци, беларуси и украинци, избягали в Грузия през последните месеци.

Ветеран от седем нощни клуба, които е отворил в родния си град Новосибирск през годините, Клименко напуска Русия на 7 март, след като инвазията на президента Владимир Путин в Украйна влошава политическия климат у дома.

„Това е, което знам как да правя“, казва пред Bloomberg Клименко, докато първа, а после и друга двойка любопитни руснаци спират, за да разгледат The Balance – последното му начинание. „Когато разпитах хората, те казаха: Направи го! Изгубени сме тук“.

Според оценки на грузинското правителство 80 хил. руснаци, беларуси и украинци сега живеят в тази малка кавказка страна с население от 4 млн. души. От тях 20-25 хил. работят в IT индустрията, а около 30 хил. са руски граждани, пристигнали след началото на войната. Мнозина са дошли наскоро и от Беларус и Украйна.

Като IT специалисти те не виждат бъдеще в Русия, тъй като службите за сигурност затягат контрола върху интернет, международните санкции притискат икономиката, а чуждестранните компании си тръгват. Затова тези руснаци се насочват към други съседни страни като Армения и Казахстан, както и Турция, Дубай и Израел, а САЩ се опитват да ги привлекат, премахвайки някои визови ограничения. Изселването се случва, докато руски технологични компании, включително интернет гигантът „Яндекс“ изпитва трудности на фона на задълбочаващата се цензура, недостига на ключово оборудване и обратна реакция на чуждестранните пазари.

Млади, образовани и финансово самоиздържащи се, новопристигналите са онзи тип хора, за които технологичните центрове като Берлин, Лисабон и Лондон харчат цяло състояние, за да примамят. Да бъдат в Грузия, докато обслужват клиенти в цял свят от компютрите си, представлява огромна икономическа възможност за бедна страна с либерална данъчна и бизнес среда.

„Целият свят се конкурира да привлече тези хора“, казва бившият гуверньор на централната банка Георги Кадагидзе. Той твърди, че Грузия трябва да се рекламира агресивно като сигурно убежище от репресивни режими, което предлага силен финансов сектор, плажове, планини, топъл климат и добра храна. „Можем да бъде Португалия на Изтока“.

Въпреки това според Кадагидзе това няма да се случи, тъй като повечето мигранти напускат, щом успеят да си подсигурят визи, за да продължат напред. Фактът, че много обикновени грузинци, пострадали от руската инвазия през 2008 г., са подозрително настроени към новодошлите, не помага.

Според Кадагидзе правителството на Грузия няма волята да създаде и рекламира средата, която ще ги стимулира да останат, точно както не успя да си подсигури статут на кандидат-член на Европейския съюз, който бе предоставен на Украйна и Молдова. Този провал с Брюксел доведе до някои от най-големите протести, които Грузия е виждала в бурната си следсъветска история.

Правителството беше подложено на остри критики от Европейския парламент, който миналия месец порица Грузия, че потиска медийната свобода и отстъпва от съдебната реформа и гражданските свободи – включително тези на бившия президент Михаил Саакашвили, който в момента е хоспитализиран, докато излежава присъда, която според поддръжниците му е политическа.

Противниците на правителството го обвиняват и, че се опитва да угоди на Москва. Леван Давиташвили, министър на икономиката и устойчивото развитие, нарича подобни критики нечестни и политически мотивирани. Службите за сигурност проверяват щателно руските мигранти за агенти или заплахи за санкции, казва той, а правителството е създало работна група, която да помогне на компании и предприемачи да се установят и да навигират през процедури като проверки, нужни за откриване на банкова сметка.

Правителството води преговори да привлече няколко международни технологични компании, преместващи служителите си от Русия, казва Давиташвили от кабинета си. Изненаданият Клименко казва, че му е отнело само 15 минути да се регистрира като предприемач.

Регистрационният център към Съдебната палата, където руснаците се регистрират като предприемачи. Photographer: Tako Robakidze/Bloomberg

„Това е много важно за Грузия, за грузинската икономика и за цифровата трансформация на Грузия“, казва Давиташвили по отношение на наплива от руснаци. Други предимства, включително ниски данъци върху печалбата, специален 5% корпоративен данък за привличането на чуждестранни технологични компании и култура и език, близки до руските, са били налични много преди войната, казва той.

Колкото до статута на кандидат-член на ЕС, това е било тежко разочарование и за правителството предвид факта, че Грузия води пред Молдова и Украйна по повечето критерии за членство в съюза, казва Давиташвили.

Някои препятствия за руския технологичен бум в Грузия са слабо свързани с държавната политика. Много руснаци, например, са дошли, защото не им трябва виза, но са планирани да продължат към други места, щом уредят нужните документи.

20-годишният Костя Амеличев казва, че е напуснал Москва на 4 март, страхувайки се, че ще бъде призован като войник и сега завършва университетското си образование дистанционно. Стартираща компания, която е донесъл в Тбилиси заедно със свои колеги – 10 състуденти сега са в Тбилиси – плаща сметките. Той очаква обаче да продължи другаде, когато получи дипломата си.

25-годишният уеб разработчик Владислав Миджиянски е продължил да работи за шведска компания, която го е била наела в Москва, но казва, че не може да бъде сигурен дали ще е все още в Тбилиси след три години. Засега, казва той, той е щастлив да плаща данъци на грузинското правителство, а не на „геноцидния“ режим на собствената си страна.

Някои може да изберат да се върнат в Русия. Високопоставен мениджър в голяма руска технологична компания казва, че някои служители вече се връщат обратно, тъй като усещат, че първоначалните последици от войната вече отслабват. А и не всички в Грузия приветстват имигрантите с отворени обятия.

„Наистина е проблем, защото не знам какво са направили тези хора в страната си“, казва Михаил Амбукадзе, 30-годишен грузински IT специалист, докато чака за свободен терминал в регистрационен център. Няколко други запитани казват същото.

Наемите в столицата също се вдигат – със 101% през май на годишна база според данни на грузинската TBC Bank – а руснаците биват обвинявани за това, въпреки че ефектите на ниската база са изиграли голяма роля. Зураб Еристави, управляващ партньор в компанията за луксозни имоти Rentals, казва, че е получил 500 руски запитвания в рамките на месец след началото на войната, но е отговорил само на едно – на завръщащ се грузинец.

Твърде рано е да се знае какво ще бъде дългосрочното въздействие на руската имиграция върху Грузия, смята Коба Гвенетадзе, сегашният гуверньор на централната банка.

Има сигнали за краткосрочен тласък. Паричните преводи от Русия са се увеличили десетократно през май, депозитите в банкови сметки, държани от руски граждани, са се увеличили с 25 млн. долара между края на февруари и края на май, а депозитите на всички банкови сметки в страната са нараснали със 192 млн. долара – вероятно в резултат на парите, харчени от пристигналите мигранти, казва Гвенетадзе.

Нетният ефект е да се укрепи грузинската валута и баланса по текущата сметка. Но ако завръщащите се етнически грузинци вероятно ще останат в дългосрочен план, „останалите имигранти вероятно ще си тръгнат на даден етап“, казва централният банкер. „Въпросът е кога, а това не знаем“.