Кой стои зад украинските гиганти, които ще спасяват ЕС от енергийната криза?

От месеци Европа е в енергийна криза - високите цени на енергийните ресурси предизвикват сериозни притеснения сред правителствата и налагат редица мерки, които да смекчат удара върху потребителите. Ограничените доставки на газ от Русия карат страните от ЕС да потърсят алтернативи, включително и на доставки на електроенергия. А един от изненадващите отговори на тази криза може да се окаже Украйна.

Но наистина ли разбитата от война страна може да бъде спасението за ЕС и Европа като цяло през зимния сезон? Още повече, че Киев призна, че се готви за най-тежката зима от обявяването на своята независимост. Според анализите - напълно е възможно. Украйна има излишък от електроенергия заради срива на икономиката, спрените предприятия и милионите напуснали домовете си украинци, бягащи от военните действия.

Ядрените централи държат 55% от украинския енергиен микс. Техният профил на управление е по-тромав, но пък произведената енергия е точно търсената от ЕС - с нисък въглероден отпечатък. Цената на тази енергия е по-ниска от пазарната в Европа и Украйна може да бъде много атрактивен играч.

Проблемите не са един и два. От март украинската енергийна мрежа е синхронизирана с ЕС, като една от целите беше да се гарантира, че Украйна няма да остане без електроенергия. Но реалността се оказа съвсем различна и от 7 юни вече има и разрешение от Entso-E за внос на електроенергия от Украйна в ЕС. Доставките още не са реализирани заради проблеми с инфраструктурата.

В първите седмици на войната заради рязкото включване или изключване на мощности в Украйна европейската мрежа се дебалансираше, коментираха от българския Електроенергиен системен оператор (ЕСО). В последните седмици обаче Украйна започна да пренастройва софтуера си в своите електроцентрали и да коригира отклоненията. Работи се активно и за възстановяване на електропроводите.

Очакванията са, че още през юли ще има реализирани доставки - на първо време към Полша. Износът бавно ще се увеличава и според оценки на правителството, цитирани от The Wall Street Journal, годишно страната ще може да продава електроенергия за 1,6 млрд. долара.

Още един въпрос обаче тормози наблюдателите - кой стои зад украинските енергийни компании, които ще изнасят електроенергия към общността. Една от най-големите в страната е ДТЭК, собственост на най-богатият украинец Ринат Ахметов. Той вече загуби един от големите си активи - заводът "Азовстал", който беше разрушен при руските ракетни удари срещу Мариупол. Бизнесменът обеща да възстанови града след края на войната. 

През 2021 г. Ахметов имаше известни спорове с централната власт, след като президентът Володимир Зеленски успя да прокара своя закон срещу участието на олигарсите в политическия живот в страната. ДТЭК обвиняваше правителството за лошата инвестиционна среда в енергийния сектор и по-специално - в зелената енергетика.

Официално от офиса на президента отричаха да имат каквито и да било отношения - влошени, или не, с Ахметов, но в края на 2021 г. украинското издание на Forbes съобщава за увеличаването на негативните публикации срещу Зеленски в два телевизионни канала, собственост на олигарха. От президентската администрация коментират, че тези материали са изработени в разрез с журналистическите стандарти и липсва баланс при представянето на гледната точка. Ахметов обаче е категоричен, че не влияе на политиката на своите медии, а журналистите спазват най-добрите практики по света.

Според изчисленията на Forbes различните законадателни решения на Володимир Зеленски, включително и за повшаване на таксата, заплащана от предприятията за въглеродни емисии, ограничават дейности и костват на Ахметов 880 млн. долара. Част от тази сума е и дълг на правителството за изкупуване на зелената енергия, произвеждана от ДТЭК, на стойност 158 млн. долара. 

Малко преди началото на войната в края на февруари двамата намират решение на конфликтите си и централната власт изплаща дължимото за зелената енергия. В месеците на пълномащабни военни действия в Украйна ДТЭК заявява своята пълна подкрепа на действията на правителството.

По време на Световния икономически форум в Давос изпълнителният директор на енергийната компания Максим Тимченко коментира, че Украйна има огромен неизползван потенциал за изграждане на възобновяеми енергийни източници, макар и голяма част от него да е в южната част на страната, която в момента е под руски контрол.

Другият голям потенциален износител на електроенергия от Украйна към ЕС е държавната "Центренерго". Компанията държи контрола над няколко големи въглищни централи в страната. Разследване на "Радио Свобода" сочи, че то се свързва с бизнесмени, които са сочени за приближени до всеки президент на Украйна от Виктор Янукович насам. Именно договорите за доставка на въглища от окупираните територии за това предприятие доведо до повдигане на обвинения срещу бившия президент на страната Петро Порошенко.

От идването на власт на Володимир Зеленски през 2019 г. връзки с компанията се приписват на Игор Коломойски.

След години спорове украинският президент взе решение за приватизацията на "Центренерго", която трябваше да бъде реализирана в края на 2021 г. Напрежението, което се създаде около струпването на руски войски по границата, обаче забави реализацията на този план, а началото на военните действия съвсем го изтри от дневния ред на правителството.

За много украински анализатори "Центренерго" е центърът на корупцията в Украйна - основно покрай решенията за доставка на природен газ и въглища за централите на компанията.

Другите въпросителни около вноса на електроенергия от Украйна за ЕС се въртят около цената. Според анализатори, цитирани от WSJ, цената на ядрената енергия в страната е толкова ниска, защото не са предвидени разходите за извеждане от експлоатация на ядрените мощности след края на жизнения им цикъл. Страната е и извън схемата за търговия с въглеродни емисии, което поставя въглищните централи в по-изгодно положение от европейските конкуренти.

И не на последно място, Украйна все пак е във война. На този етап властите бързо се организират и възстановяват прекъснати електропроводи, но например най-голямата европейска ядрена централа - Запорожката, е разположена в контролиран от руските военни регион. В момента централата работи в нормален режим, но мнозина се питат може ли да има гаранции, че Москва няма да реши да я изключи от украинската енергийна мрежа, което ще доведе до рязък дисбаланс в цялата система.