Румънското правителство иска да трансформира енергийната инфраструктура и енергийния микс на страната, за да постигне енергийна независимост, но експерти предупреждават, че все още има въпросителни, а екологични групи призовават за по-голяма роля на възобновяемите източници, пише EurActiv.
Миналата година 45% от първичното енергийно потребление на Румъния е било осигурено от внос, показват данни на Националния статистически институт. Страната разчита на руски внос за 29% от потреблението си на газ и за една четвърт от вносното си гориво, посочва Асоциацията за интелигентна енергия (IEA) в Румъния.
„Трансгаз“ - румънският оператор на преносната система на природен газ, казва, че годишното потребление варира между 11 и 12 млрд. куб.м и може да се повиши с по още 8 млрд. годишно.
Министерство на енергетиката обаче казва, че Румъния е една от най-малко зависимите от руски газ страна, тъй като нито румънската държава, нито компаниите имат договори с „Газпром“. Въпреки това има посредници на руската компания, които продават газ в Румъния.
„Уязвимостта на страната се определя не само от това колко внася годишно, но и от това колко има значение за час/ден на максимално потребление, какви са запасите от почасови ресурси, на които можеш да разчиташ, ако нямаш газ от внос, които са преките енергийни алтернативи, които един потребители може да ползва при липса на газ и особено ако вносът е източникът, чрез който ще изгубиш баланса си“, казва Димитру Кисалица от IEA.
Ситуацията може да се промени по-късно тази година, когато ще започне извличането на 200 млрд. куб.м газ от Черно море, след като миналия месец бе приет закон, който дава на правителството право на преференциални покупки.
Разходи за трансформацията
Над една трета от производството на електричество в Румъния се осигурява от водна енергия, следвани от въглища и вятърна енергия (по 16%), изкопаеми горива с 14,3% и ядрена и слънчева енергия с по малко над 7%.
„Заради слабия растеж на възобновяемата енергия в страната в момента прогнозите показват, че Румъния няма да изпълни целта на ЕС за 32% възобновяеми източници до 2030 г., макар че реалният им дял в енергийния микс вече е 25%“, показва индексът Climate Change Performance за 2022 г., препоръчвайки политици да ускорят политическите амбиции. В момента Планът за възстановяване на страната включва постепенно отказване от лигнитни и каменни въглища до 2032 г.
Румънското правителство очаква европейски средства в размер на 16 млрд. евро до 2030 г., за да развие енергийния си сектор в прехода към екологично чиста икономика и да пребори ефектите от климатичните промени.
Фондът за модернизация на ЕС подкрепя 10 страни членки с по-ниски доходи в прехода им към климатична неутралност и може да донесе още 1,1 млрд. евро, за да се заздрави електропреносната мрежа.
Европейската комисия вече одобри помощ за преструктуриране в размер на 2,66 млрд. долара за третия по големина производител на електроенергия в страната - Oltenia Energy Complex, за да замени базираното на лигнитни въглища производство на електроенергия с такова от природен газ и възобновяеми източници.
Средства ще бъдат насочени и за модернизиране на електропровода до Черно море, за да се позволи инсталирането на допълнителни 600 MW възобновяема енергия в този регион.
Румъния се е ангажирала с 1,6 млрд. евро в енергийния сектор в националния си план за възстановяване, приет след началото на пандемията с Covid-19. Това включва 460 млн. евро за производство на възобновяема енергия, 300 млн. евро за високоефективно комбинирано производство и 200 милиона евро за интегриран производствен капацитет на фотоволтаични батерии и панели.
Президентът на IEA обаче остава песимист.
„Дори ако успеем да произвеждаме възобновяема енергия за цялото местно потребление, все още ще бъдем зависими от вноса на технологии“, казва той.
От стратегия към факти
Интегрираният национален план на Румъния в областта на енергетиката и изменението на климата (PNIESC) предвижда 5,1 GWh слънчеви и 5,3 GWh вятърни мощности до края на десетилетието и увеличаване на броя на произвеждащите потребители на енергия.
Според депутата от дясноцентристката Европейска народна партия и председател на Комисията по индустрия, проучвания и енергия в Европейския парламент Кристиан Бушой са нужни усилия за инвестициите, но европейските средства и нисколихвени заеми покриват по-голямата част.
„Със закона за крайбрежни проучвания ще имаме, през 2026-27 г., важни количества газ, който не само, че ще гарантира енергийната ни независимост, но и ще помага на съседните страни“, добавя той. Той припомня, че има проекти за ядрена енергия на страната и възможност да се използват топлинни помпи за комунални отоплителни системи, което може да бъде решение за столицата.
Според пазарни източници най-големите производители на природен газ в страната – Romgaz и OMV Petrom, планират да инвестират в съвместен проект за производство на водород във вятърен парк близо до Черно море, а Transgaz обмисля инвестиция от 626 милиона евро в изграждането на водородни тръбопроводи.
Доклад, поръчан от Европейския съюз за водорода, споменава проект, който има за цел да произвежда над 80 хил. тона зелен водород годишно в румънската част на Добруджа и да го изнася за Австрия и Германия по р. Дунав.
09:07 | 14.09.22 г.