Германският канцлер Олаф Шолц обеща да помогне на Западните Балкани да съживят блокираната си от дълго време кампания за членство в ЕС, ход, който цели да смекчи регионалното напрежение и да отблъсне влиянието на конкурентни сили като Русия, предава Ройтерс.
Германският канцлер, който говори в присъствието на премиера на Косово Албин Курти в Прищина в началото на двудневната си обиколка в региона, заяви, че правителството е превърнало в приоритет членството в ЕС на страните от Западните Балкани и ще подкрепи стремежа на Косово за либерализиране на визите от съюза.
Нашествието на Русия в Украйна създаде ново усещане за неотложна необходимост Черна гора, Сърбия, Албания, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Косово да бъдат сближени с 27-те страни членки на ЕС чрез пълноправно членство или алтернативна общност.
„Много е важно да изпратим нов сигнал на доверие и надежда, че процесът по присъединяване е желан от ЕС с голяма сериозност и че той има реалистичен шанс, ако всички положат усилие“, коментира Шолц.
Украйна и съседна Молдова се стремят да ускорят собствените си кандидатури за членство в ЕС след нашествието, което поставя въпроси дали присъединяването им трябва да стане бързо или да изчакат реда си след страните от Западните Балкани.
Страни членки на ЕС, включително Германия, казват, че не трябва да има отлагане на членството на Украйна.
„Ние също подкрепяме членството на Украйна в ЕС. Разбира се, Украйна има цялото внимание и е в сърцата на всички, които искат мир и демокрация, защото там тече ужасна война, непредизвикана и неоправдана война“, отбеляза Курти.
„Но смятам, че както Украйна, така и Западните Балкани трябва да се присъединят към ЕС“, допълни той. Шолц посещава региона след председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и преди срещата на върха на лидерите на ЕС и Западните Балкани на 23 юни.
Перспективата за членство в ЕС от години е основен двигател на реформите и по-голямото сътрудничество в региона след десетилетие на войни и размествания на пластовете през 90-те години на миналия век до блокирането на разширяването на ЕС, което доведе до разочарование.
Неразрешените конфликти там водят до ново нарастване на напрежението в последно време с плановете за откъсване на проруските босненски сърби.
Либерализирането на визите ще бъде от полза за Косово, което остава единствената страна на Балканите, където гражданите все още се нуждаят от визи, за да пътуват в Шенгенското безвизово пространство. Кандидатите се нуждаят от седмици или месеци, само за да им бъде насрочена среща в посолство.
„Няма да предадем този регион в сърцето на Европа на влиянието на Москва“, каза германският външен министър Аналена Бербок при посещението си в Западните Балкани през март.
Въпросът е дали правителството на Шолц, което дойде на власт през декември, ще може да изработи реална стратегия за придвижване на процеса или просто ще действа безцелно като бившия канцлер Ангела Меркел, която обявяваше подкрепа за региона, но не направи много, за да промени динамиката.
Шолц посети първо Косово, а после и Сърбия в петък, след като се срещна с лидерите и на двете страни в Берлин миналия месец.
Руският външен министър Сергей Лавров също трябваше да бъде тази седмица Сърбия, която опитва да балансира стремежите си към ЕС с вековния съюз с Русия. Но посещението му беше отменено, след като близки страни, включително България, затвориха въздушното си пространство.
Вучич: Санкциите не са ефективни
По-рано днес сръбският президент Александър Вучич отхвърли натиска на Шолц Сърбия да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия заради нашествието в Украйна, като заяви, че не вярва санкциите да са "ефективни".
Германският канцлер каза, че Сърбия трябва да се присъедини към съюза в мерките му срещу Москва, които всички страни членки трябва да следват.
Германският канцлер Олаф Шолц (вляво) и сръбският президент Александър Вучич (вдясно) на срещата им в Белград. Снимка: EPA/БГНЕС
На същата пресконференция в Белград Вучич заяви, че Сърбия е в трудно положение и че ЕС трябва да вземе предвид дългогодишните специални връзки между Сърбия и Русия. "Що се отнася до санкциите имаме различна позиция... Помним санкциите (срещу Сърбия) и не смятаме, че санкциите са ефективни", изтъкна Вучич.
Той не уточни дали Сърбия планира да въведе санкции срещу Русия.
След посещението си в Сърбия и Косово германският канцлер замина за Солун за вечеря с представители на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, в който членуват 12 страни от балканския регион.
В събота той ще бъде в Северна Македония и България, чийто спор не позволява началото на присъединителните преговори със Скопие.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви в петък, че ЕС трябва да предложи присъединяване на всички страни от Западните Балкани в съюза до 2033 г. и определи това като „смела, но необходима крачка“.
В статия, публикувана в европейското издание Politico преди срещата на върха в Гърция на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, Мицотакис отбеляза, че ЕС трябва да докаже, че когато „очертава визия, той има намерението и способността да я последва“.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис (вляво) и германският канцлер Олаф Шолц (вдясно) на среща в Солун. Снимка: EPA/БГНЕС
Визията на ЕС за присъединяване на региона по думите му е станала „смътна, вехнеща в очите на разочарованите и обезверени граждани“, тъй като разширяването на ЕС е спряно в последните години заради притеснения за сигурността, управлението и миграцията.
„Моето послание днес е ясно – в съответствие с установените критерии ни позволете да предложим интеграция на всички страни от Западните Балкани до 2033 г. – амбициозен но постижим график. Времето отдавна е просрочено“, допълва гръцкият премиер.
Според него първата стъпка трябва да бъде решение след две седмици в Брюксел за разблокиране на пътя на Северна Македония и Албания.
Инициативата на Мицотакис показва, че Гърция се опитва да засили ролята си на Балканите, в момент когато излиза от финансовата криза, която помрачи имиджа ѝ.
22:41 | 13.09.22 г.