Путин и цар Петър I: Владетелят на Кремъл вижда паралел

Руският президент Владимир Путин сравни заповяданата от него война срещу Украйна със Северната война (1700-1721 г.) по времето на руския цар Петър I и заговори за възвръщане на руска земя.

Според него Петър I не е завладял от шведите района около днешния град Санкт Петербург с милиони жители, а си го е върнал. Според информационната агенция „Интерфакс“ в четвъртък Путин е направил паралел с войната срещу Украйна: „Очевидно това е и нашият жребий: да възвръщаме и укрепваме. И ако изхождаме от факта, че тези основни ценности са в основата на нашето съществуване, със сигурност ще успеем да решим задачите, пред които сме изправени". 

В отговор старши съветникът на украинския президент Володимир Зеленски отхвърли новия претекст за войната, наричайки го опит за легализиране на кражбата на земя.

„Западът трябва да очертае ясна червена линия, за да разбере Кремъл цената на всяка следваща кървава стъпка... ние ще освободим брутално нашите територии", заяви Михайло Подоляк в онлайн публикация.

Този четвъртък се навършиха 350 години от рождението на Петър Велики, който е първият руски цар, удостоил се с титлата император и осигурил на Русия достъп до Балтийско море със завоевания на север - така наречения „прозорец към Европа".

Путин: "Нищо не се е променило"

Почти нищо не се е променило оттогава, твърди Путин в разговор с млади предприемачи в навечерието на Петербургския международен икономически форум. Дори тогава нито една европейска държава не признава територията за руска. „Но славяните са живели там от векове заедно с фино-угорските племена", каза още президентът. Путин неведнъж се е опитвал да оправдае действията на Русия в Украйна, където силите му опустошиха градове, убиха хиляди и накараха милиони хора да избягат, като изтъква такъв възглед за историята, според който Украйна няма истинска национална идентичност или традиции в държавността.

От една страна, Путин оправдава войната срещу Украйна с потискането на рускоезичното население в страната. От друга страна, той също така отрича основното право на съществуване на Украйна и претендира за собственост върху големи части от страната, които в миналото са били руска територия.  Путин и историята 

През последните години интересът на Путин към руската история прозира все повече в публичните му изяви.

През април 2020 г., когато Русия влезе в първата си коронавирусна блокада, той сравни пандемията с нашествията на тюркските номади в средновековна Русия през 9-и век. През юли 2021 г. Кремъл публикува дълго есе на Путин, в което той твърди, че Русия и Украйна са една нация, изкуствено разделена. Това постави основите за разполагането на войските му в Украйна.

Москва твърди, че е действала, за да разоръжи и "денацифицира" своя съсед. Украйна и нейните съюзници твърдят, че Путин е започнал непровокирана агресивна война.

В навечерието на това, което Русия нарича "специална военна операция", Путин обвини Владимир Ленин, основателя на Съветския съюз, че е създал Украйна на територия, която според него е исторически руска. За разлика от Ленин Путин предпазливо похвали Йосиф Сталин за създаването на „строго централизирана и абсолютно унитарна държава", макар да призна, че съветският диктатор е извършил „тоталитарни" репресии.

В миналото Путин е хвалил лидери, които споделят собствените му консервативни възгледи.

В същото време приносът на лидери, които се смятат за противници на силната, унитарна руска държава, включително Ленин и Никита Хрушчов, се омаловажава.

„Путин харесва лидери, които смята за твърди, силни ръководители", казва пред Ройтерс Андрей Колесников, старши сътрудник в Carnegie Endowment for International Peace.

„Той иска да бъде възприеман като модернизатор в стил Петър Велики, въпреки че ще остане в историята като жесток владетел, по-скоро като Иван Грозни", допълва той.

Без "Пряка линия" през юни

Всяка година Путин се представя като грижовен баща на страната в традиционното телевизионно предаване за въпроси към гражданите „Пряка линия“. Тази година обаче той няма да се проведе през юни, както често се е случвало преди. Според агенция „Интерфакс“ говорителят на Кремъл Дмитрий Песков е заявил, че подготовката за събитието е в ход, но все още не е определена конкретна дата. Той обаче изключи възможността събитието да се проведе през юни. В предишните години времето за въпроси и отговори винаги се е провеждало през юни - с едно изключение през 2020 г., когато в страната бушуваше Covid пандемията.

„Пряка линия" е предаване на живо с продължителност няколко часа, в което руските граждани могат да опишат личните си проблеми на лидера на Кремъл. Обикновено Путин обещава на обаждащите се или зрителите, че ще реши съответните проблеми - било то неизплатени заплати, ремонт на пътища или липсваща връзка към газопреносната мрежа. В миналото обаче понякога са били задавани и политически въпроси.